Дейв извади пълнителя на автомата и сложи нов. Вдигна оръжието и започна да тича. Рансъм се качваше по западното стълбище, заедно с всичките си хора, освен четиримата на приземния етаж.
Дейв хукна към източното стълбище. Вече действаше съвсем хладнокръвно. Обзе го предишното спокойствие и равнодушие на професионалист, който върши работата си. Никаква ярост, ужас или колебание. Право към целта.
Стигна до вратата, отвори я и се затича нагоре по стълбите.
Четирийсет и девети етаж.
Аварийният изход беше заключен. Оставаха му само няколко секунди. Рансъм щеше да се качи на покрива всеки момент. Скоро щеше да разбере, че са го подмамили да направи единственото, което един командир не трябва да допуска — да съсредоточи войниците си на място, което имаше само един изход.
Дейв хукна по коридора. Сви надясно.
Инерцията го накара да се блъсне в стената. Той отскочи, спъна се и отново побягна. Не дишаше учестено. Беше спокоен, съсредоточен и хладнокръвен. След по-малко от трийсет секунди всичко щеше да свърши.
Аварийният изход на западното стълбище.
Дейв спря. Направи го с усилие. Сякаш му се щеше да продължава да тича. Струваше му се, че може да бяга, колкото си иска.
Долепи ухо до вратата. Не чу нищо. Враговете му не бяха там.
Отвори вратата и я подпря с един от пистолетите си.
Бетонът беше студен. Отгоре се чуваха приглушени стъпки. Неколцина от мъжете бяха още на стълбите, но не и на покрива.
Неприятно.
Дейв направи четири бързи крачки и погледна надолу. Стълбите се виеха спираловидно в продължение на четирийсет и девет етажа. Виждаше се всичко.
Ако се взреш нагоре и знаеш точно къде да гледаш, ще видиш къде стълбите излизат на покрива. Ще забележиш долната част на бетонната къщичка — там, където Дейв бе прикрепил със скоч кафяво шишенце с кристали от азотен трийодид.
Дейв вдигна автомата. Труден изстрел. Хвърли един поглед към вратата, преценявайки разстоянието. Седем крачки. Щеше да успее, ако правилно разчетеше времето си.
Прицели се. Някой още се катереше към покрива. Дейв го изчака да се отдалечи на безопасно разстояние.
Радиопредавателят изпращя.
— Скорец, запечатайте…
Сега!
Дейв стреля.
Автоматът го блъсна в рамото. Спусна се към вратата, докато пръстът му още беше на спусъка. Стълбището се обсипа с куршуми, които рикошираха в бетона.
Затвори очи. Светлината беше бяла, ярка и ослепителна. Кръвоносните съдове на клепачите му пламнаха в червено.
Стана неимоверно горещо.
Разнесе се гръм, но не като далечния тътен по време на буря, а трясъкът, който се чува в непосредствена близост до светкавицата.
Дейв успя да стигне до изхода. Силата на експлозията вдигна тялото му, завъртя го и го запрати в стената. Задържа го за секунда, притискайки го толкова силно, че въздухът излезе от белите му дробове и го повали на пода.
Имаше чувството, че улична банда го е налагала с палки. Болеше го навсякъде.
Отдръпна се от зеещия изход. Отгоре се сипеха отломки от бетон и се търкаляха по мокета. Задушаващ облак от прах обви лицето му. Дейв се опита да си поеме дъх и започна да пълзи.
Вода.
Нататък по коридора имаше чешма. Дейв натисна кранчето, пи и изми лицето си.
Радиопредавателят пукаше. Ушите на Дейв кънтяха. Преглъщаше усилено, като се опитваше да проясни слуха си.
— Повторете, какво, по дяволите, беше това? Хайде, Червеношийка. Яребица. Какво става там горе? Някой да ми отговори.
Скорец, човекът във фоайето.
Дейв натисна трансмисионния бутон на предавателя си.
— Скорец, опиши обстановката. Как звучеше там долу?
— Като проклета железопътна катастрофа.
— Чу ли се на улицата? Има ли някакво раздвижване там?
— Не, но в сградата има други хора и се обзалагам, че вече звънят на полицията.
Да. Всичко трябва да стане много бързо.
— Стой там, Скорец. Не прави нищо.
— Прието. Между другото, кой се обажда?
— Аз ще ти кажа кой е — обади се дращещият като стара грамофонна плоча глас на Рансъм.
— Говори Дейвид Елиът, Скорец. Запази самообладание и не прави нищо прибързано, ако искаш да се прибереш вкъщи.
— Учудваш ме, мистър Елиът — тихо каза Рансъм. — Едва ли някой от нас ще се прибере вкъщи.
— Момчетата ще се приберат, ако направят онова, което ще им кажа. Скорец, Яребица и всички останали, слушайте внимателно. Първо, ще ви обясня какво е положението според мен. Скорец, при теб са трима души. На четирийсет и петия етаж има шестима…