— Мъртъвци — прекъсна го Рансъм.
— Не всички. Трябваше да ги видите отблизо. Застрелях само онези, които не ми оставиха друг избор. Замислете се, момчета, цял ден правя всичко възможно да не ви убивам.
— За съжаление безуспешно.
Дейв стисна зъби. Точка за Джон Рансъм. Не можеше да му позволи да отбелязва още точки — не и ако, както се надяваше, можеше да спечели на своя страна хората му.
— И така, на покрива има десет-дванайсет човека. Нали, Рансъм?
— Наистина ли очакваш, че ще ти отговоря?
— По-малко са. Всеки, който е бил до стълбището и вратата, е в списъка на жертвите. Скорец, шумът, който чу, беше от взривяването на стълбището. Аз го направих. Онези на покрива остават там.
— Тук Червеношийка. Скорец, веднага се обади на щаба.
— Зарежи това, Скорец — сряза го Дейв. — Уведомиш ли щаба, ще стане едно от двете — или ще изпратят още хора, или ще докарат тежката артилерия. И в двата случая всички ще загинете.
— Не го слушай, Скорец.
— Скорец, и да изпратят още хора, пак няма да ме хванете. И цял полк да доведат, ще минат часове, докато проверят всички кабинети. Дотогава ще се съмне. На улиците ще има хора. Градът ще бъде буден.
— Скорец, дадох ти изрична заповед. Свържи се с щаба.
— И знаеш ли какво ще направя? Ще изчакам да настане най-оживеният час. Ще строша прозореца и ще се хвърля долу. Кръвта ми ще се разплиска на тротоара. Видя ли улицата, след като горкият Бърни Лийвай скочи, Скорец? Същото ще стане и с мен.
— Скорец, нужно ли е да ти напомням какво е наказанието за отказ да изпълниш изрична заповед?
— Чухте какво каза преди малко шефът ви за кръвта ми. Тя е пълна с бактериите и вирусите, с които съм заразен. Всеки, който влезе в съприкосновение с нея, ще се зарази. Помисли си как се разля кръвта на Бърни, Скорец. Представяш ли си колко човека ще бъдат опръскани с кръвта ми?
— Изпълни дълга си, Скорец, и се обади…
— Какъв избор имам тогава? — прекъсна го Скорец. — Ще умра, ако скочиш, ако ни бомбардират и ако те пусна да излезеш навън, защото микробите ще изтребят цялото население на света.
— Няма да изляза. В това се състои сделката.
Скорец не отговори. След минута мълчание Рансъм тихо се изсмя.
— Много искам да чуя това. Кажи, мистър Елиът, какво точно си намислил? Да не си измъдрил някакво ново решение на това малко наше затруднение?
— Да. Искаш ли да го чуеш?
— Говори — изсумтя Рансъм.
— Първо, искам да помоля Скорец за нещо. Скорец, знаеш ли какво е направил нашият приятел Рансъм? Какъв подарък ми е оставил в кабинета на Бърни Лийвай?
— Ами…
— А ти, Папагал? Качи ли се там? Видя ли?
— Не. Бях дежурен два етажа по-долу. Защо питате?
— Кажи им, Рансъм. Ти беше адски горд с шедьовъра си.
Дейв чу изсъскване и изщракване. Цигарите и запалката на Рансъм бяха оцелели след експлозията.
— Не виждам причина да го правя, мистър Елиът. Нито пък ще приема заповед от такъв като теб.
— Добре. Тогава аз ще им кажа. Папагал, Скорец и всички останали, вашият шеф отряза няколко човешки глави и ги набучи на колове.
Дейв направи кратка пауза заради въздействието и добави:
— Женски глави.
Някой изпсува от изумление.
— Направи грешка, мистър Елиът — отбеляза със значително по-груб глас Рансъм. — При това не само една. Ако се беше вгледал по-отблизо, щеше да забележиш…
— Че държиш Мардж Коен като заложница ли? Е, вече не е така. Аз я намерих, освободих я и тя вече е далеч от тук.
— Кучи син — прошепна Рансъм.
— Добре, да погледнем на нещата така, както са — каза през стиснати зъби Дейв, като полагаше усилия да владее гласа си. — Искам да знаете, че шефът ви набучи на колове женски глави. Разбрахте ли? Чувате ли ме ясно? Съзнавате ли какво е правил през свободното си време онова извратено копеле, вашият командир? Пак ще повторя — шефът ви е обезглавявал жени.
— Психологическа атака. Изпитана практика…
— Зарежи тая работа, Рансъм. Това е само извинение. Хора, той иска да повярвате, че го е направил, за да ме шашне. Аз съм бил във Виетнам. Знаете това. Докато бях там, един изверг направи същото с виетнамките — отряза им главите. Тогава се шашнах и затова шефът ви помисли, че и сега ще стане така. Това е обяснението, което Рансъм иска да ви пробута. Но истинската причина не е тази. Той го направи…