— Абсолютно, сър. Но защо задавате тези въпроси?
— Така. Наведи се и гледай.
Дейвид Елиът погледна врага в очите. Вече не го мразеше. Дори изпитваше известно съчувствие към него.
Рансъм го изгледа кръвнишки.
Дейв се усмихна. Странно, но усмивката му беше искрена, сърдечна и не недружелюбна.
Очите на Рансъм горяха с почти осезаема ненавист.
— Готов ли си вече, Елиът? Хайде. Изгарям от любопитство да видя каква извратеност си измислил.
Усмивката на Дейв стана по-широка. Той извиси глас, за да е сигурен, че хората на покрива го чуват.
— Какво съм намислил ли? Целувки. Само това. И малко любовни захапвания.
Докато Дейвид Елиът спускаше с коаксиалния кабел Мардж Коен през счупения прозорец, над него съвсем ясно се чуваха пронизителните обезумели крясъци на Рансъм.
Виковете му отекваха, и когато двамата с Мардж побягнаха към изгряващата зора.
Епилог
„Заспи, и бил ли е суров към теб животът, прости.
Благосклонен ли е бил, благодари.
Защото повече живот не ти остава
и трябва да благодариш и да простиш.“
Самотен ездач.
Името му е Дейвид Елиът. Той е слаб и смугъл и лицето му още не е пребледняло от пристъпа на фаталната болест.
Тази езда е последното му пътуване. Той знае, че в края му го чака смъртта.
Очите му са кафяви и биха изглеждали сериозни, ако не беше усмивката, която извива ъгълчетата им.
Знае, че ще умре сам и се е примирил с неизбежното. Есен е и зимата не е далеч. Тялото му ще бъде намерено едва когато отново настъпи пролетта.
Отчасти усмивката му се дължи на тази мисъл. Микробът, който скоро ще навлезе в третия си, смъртоносен стадий, се нуждае от жив приемник. Умирайки далеч от хората, Дейв ще унищожи онова, което го погубва.
Има и други причини, поради които се усмихва, но те са лични.
Днес той се намира на повече от триста километра източно от Сан Франциско, в планината Сиера. Вчера прекоси планинския вододел и взе коня от сбръчкания човек, който изобщо не се беше променил, откакто Дейв го видя за последен път.
Дейв му даде пари и няколко писма. Те бяха адресирани до една вила в Сътън Плейс, до фирма в Базел, до общежитието на Колумбийския университет и до едно ранчо в Колорадо. Сбръчканият човек преброи парите, усмихна се, прибра ги в джоба на ризата си и обеща да не пуска писмата, докато не падне първият сняг.
Сега Дейвид Елиът язди на запад из планинската необятност, нагоре по каменистия склон, към малката долина, която видя веднъж, ала никога не забрави. Няма пътека, но той знае посоката. Ясно помни всеки метър гранит, осеян с черни ивици, сякаш е бил там предишния ден.
Не се е бръснал. Покарала му е брада. Иска му се да порасне по-бързо. Би било хубаво да има мустаци накрая.
Дейв изважда носна кърпа. Надига периферията на увисналата си сламената шапка и избърсва потта от челото си. Знае за къде се е отправил. Остава му само още един час път.
Пристига по залез-слънце. Въздухът е наситен със златиста светлина. Изкачва едно малко възвишение, поглежда надолу и затаява дъх. Красотата на долината е зашеметяваща. А в средата й е изумруденозеленото езеро, което не беше забравил, както и вечерните сенки, падащи над него. Нищо не помръдваше. Въздухът беше опияняващ.
Този миг е най-хубавият в живота му. Знае, че има привилегията да го преживее два пъти. И тази мисъл изпълва сърцето му с радост.
СПЕЦИАЛИЗИРАНА КОНСУЛТАНТСКА ГРУПА,
Инкорпорейтид
Относно досие: 04-95-27 октомври
Административен отдел за планиране
Пощенска кутия 172, LFMDUSA 20817
За: Доклад за разпространение, чрез факс
От: Административен отдел за планиране
Тема: Описание на положението
Отделът ви съветва:
1. Новите изследвания показват, че оцеляването на микроб 138.12.b зависи от високото съдържание на кислород в приемника. Жизнеността на микроба намалява логаритмично като функция на формулата £(х)=—2.17Е+5.ln(х)+4.71Е+5, където X е атмосферното налягане в милибари. Микроб 138.12.b става латентен на около 1260 метра надморска височина и умира 100% на около 2040 метра надморска височина. Изследователите подчертават, че тези резултати са неочаквани и се извиняват за неудобствата, които може би са били причинени поради недоглеждането. Жизнеността на микроба остава в установените параметри на височина по-малка от 1000 метра над морското равнище.