— Стига мар, майка, стига! — каза тя и сама се разплака. — Що плачеш като на умряло?
— Майчицееей! — изпищя Радка пронизително и се отпусна на рамото й. — Майчице миличкааа!
След този вик тя като че се успокои, пооправи се и сама тръгна към каруцата, а Койчо след нея. Качиха се на каруцата, качиха се и кръстниците. Когато излязоха от вратника, Койчо извади пищов от джоба на шубата, гръмна и конете препуснаха в галоп към черквата.
След няколко минути ние, по-младите, бяхме вече в черквата, а старците се помъкнаха след нас. Младоженците току-що бяха влезли и стояха в ъгъла пред една масичка. Дверите на олтара бяха затворени, а везаната завеска спусната и това придаваше на черквата вид на учреждение, което все още не приема посетители. На двата свещника пред олтара, запълнени със ситен пясък, горяха свещи, дебели и дълги колкото кавали, а на полилея не бе запалена ни една свещ. Старците, които пристигнаха един след друг, говореха, че венчавката ще извърши могиларовският поп, и при всеки шум се обръщаха към вратата. Но ето че завеската на олтара се раздели на две, звекна и се разтвори. Разтвориха се и дверите и могиларовският свещеник застана на прага, погледна към младоженците и се втурна към тях. По походката му се виждаше, че е млад човек и че е дошъл да отслужи венчавката колкото се може по-бързо. Косата му, за разлика от косите на другите свещеници, бе късо подстригана, но лицето му бе така обрасло с гъста черна брада, та се виждаше само носът му. В едната си ръка държеше кадилницата, в другата — две свещи, запали ги от свещника и бързо отиде при младоженците. Свали пръстените от ръцете им, даде им по една свещ и размаха кадилницата. Към тавана се източиха сини струйки дим, разнесе се тъжна и сладостна миризма на тамян и восък. И тогава в празната кънтяща черква екна звучен фалцет, сякаш запя някой мексиканец.
— Благословен бог наш всегда, нине и присно, и вовеки векооов!
Този почти женски глас, така несъответствуващ на орангутанската му брада, прозвуча екзотично-приятно и в същото време някак кощунствено. Старците, свикнали от години с немощното и пресипнало боботене на поп Енчо, започнаха да се споглеждат с недоумение. Но свещеникът спечели симпатиите им още щом изпя първата молитва проточено и мелодично като вариация на народна песен. „Боже всевечний, който си събрал в едно разделените, който си благословил Исаака и Ревека и си ги направил наследници на твоето обещание, ти сам благослови и тия свои раби Койчо и Радка, упътвай ги във всяко добро дело.“ Взе от масичката двата пръстена, прекръсти с тях младоженците и каза, че божият раб Койчо се обручава за божията рабиня Радка, както и Радка за него, и надяна пръстените на ръцете им. След това ги заведе до аналоя, сложи венците на главите им и обяви, че двамата раби са венчани.
Той явно караше по кратката процедура, защото старците започнаха да мърморят, че не прочел ни един тропар, нито дори притчата за сватбата в Кана Галилейска, където младият Исус превръща водата във вино и слага началото на чудесата си. Даде на младоженците да пийнат от чашата, накара ги да обиколят три пъти аналоя и повече нямаше какво да прави. Но мърморенето на старците, че е претупал тайнството брак с непозволена бързина, изглежда, го засегна и вместо да предостави младоженците на близките да им честитят, отвори требника и прочете още една молитва. „Боже на отците и господ на милостта, приеми дошлите пред тебе в твоето свето име и в името на възлюбения твой отрок Иисуса Христа! Изгони от душите ни всяка немощ, всяко неверие, всеки дух нечист, мъчителен, подземен, огнен, зловонен, похотлив, златолюбив, блуден, всеки бяс нечист, тъмен, безобразен, безсрамен. Боже, изгони от раба Койчо и рабинята Радка всяко дяволско въздействие, всяка отрова, сладострастие, любовно пожелание, блудство, прелюбодейство, необузданост, безсрамие. Запази с тях и нашите сърца, защото си силен, господи, и затова на тебе слава отправяме — на отца и сина и светаго духа, и сега, и винаги, и вовеки веков. Амин.“
По-късно, когато тази шмекерия се разчу из село, Иван Шибилев най-подробно ми разказа кое как е станало и аз едва тогава си спомних, че със същата брада и азиатските мустаци, тънки и дълги като мустаците на царете от първото българско царство, той играеше някои роли на читалищната сцена. Искал да отслужи цялата венчавка, но по едно време видял, че псалтът дядо Христаки влязъл в преддверието на черквата и спрял там. Той още от вечерта знаел, че поради болестта на поп Енчо няма да има неделна служба, но звънът на камбаната навярно го изненадал, дошъл да види какво става в черквата и тъй като не бил предизвестен за идването на могиларовския свещеник, с когото се познавал много добре, сигурно щял да обърка работата. Старецът, който се появил в преддверието, бил съвсем друг човек и даже не влязъл в черквата, но Иван Шибилев се смутил и вместо да изпее посланието на апостол Павел до ефесяни например или притчата от евангелието на Марко, изпял молебен за измъчвани от нечисти духове.