— Ей, чичо, къде се намираш ти, бе? От сърцата на хората кръв потече, само от твойта глава косъм не падна. Всички минаваха на пръсти покрай тебе, сакън, да не развалим рахата на „добрия стопанин“. А той, човекът, личните си интереси гледа, двама сина издържа в университета, а догодина и трети ще изпрати. Ние като сме кооператори, как издържаме синовете и дъщерите си?
— Още една година, да свърши поне големият — обади се Киро Джелебов.
— Не година, ами една седмица срок не ти давам! — извика Стоян Кралев. — Утре не подадеш ли молба за членство в стопанството, никакви бележки няма да получиш за синовете си!
Илко съучастнически намигна на Киро Джелебов: „Като му мине, всичко ще се уреди, отивай си.“ Киро Джелебов стана и мълчаливо си излезе. Стоян Кралев изтълкува постъпката му като сляпа джелебовска гордост и това го вбеси. Никой не бе посмял да му обърне гръб с толкова явно презрение и той не успя да се овладее:
— Върви на майната си! — като извика тази псувня, Стоян Кралев бързо се извърна към брат си и го посочи с ръка. — Ти си причината този мръсен тип да стои все още вън от стопанството и да ни мъти водата. Досега да съм го турил на мястото му, а ти — не! Пазиш го, не даваш прах да падне отгоре му. Добър стопанин бил, честен човек бил. Като е честен човек, защо не дойде при честните хора, а стои при враговете на стопанството? И ти го подкрепяш…
— Не го подкрепям, но нямам право да го насилвам, а още по-малко пък да го ругая. Чакали сме го няколко години, защо да не го почакаме до пролетта? За него е трудно да издържа двама души в града като кооператор. Трудоденят ни е още малък, няма защо да го крием. Не можем и да му помогнем. След години сигурно ще даваме стипендии на студентите, но сега не можем. Освен това синът на Джелебов учи агрономство и като завърши, ще дойде на работа в нашето стопанство.
— Главата си не дига от книгите, а вижте колко му е акълът!
Стоян Кралев гледаше брат си, без да мига, като че се опитваше да го хипнотизира, и в същото врече изпод мустаците му, като невестулка изпод зид, надничаше злъчна усмивка. От известно време между тях непрекъснато възникваха разногласия по различни въпроси и в село се говореше, че „не се имат вече като братя“ и се срещат само по служба. Досега обаче не бяха заставали така открито един срещу друг пред чужди хора и това предвещаваше сблъсък, който неминуемо щеше да завърши с разрив между двамата. Бригадирите и другите мъже, които бяха влезли в клуба, се почувствуваха неловко и поискаха да си излязат, но Стоян Кралев им заповяда да останат, защото имал работа с тях. Той очевидно желаеше да придаде публичност на спора с брат си и каза:
— Не делим бащино имане, а говорим по принципни въпроси и няма защо да се крием от хората. Его защо питам, от принципни позиции ли оправдаваш Киро Джелебов, задето все още стои вън от стопанството? Не! Застъпваш се за него само от лични съображения. Когато беше болен, жена му ти дала няколко паници мед и масло и ти още не можеш да му се отплатиш. И мене подведе. Толкова години ми връзваш ръцете с тази милостиня: да не го безпокоим, да го оставим сам да реши какво да прави. Видяхме го какво прави. Няколко паници мед и масло му струва висшето образование на синовете, а на нас — милиони загуба. Стопанството ни се разпадна заради него и такива като него.
— Знаеш становището ми по този въпрос, излишно е да се разправяме повече — каза Илко.
— Защото не искаш да си цапаш ръчичките! Либералничиш, за да минаваш за добър. Ние сме лоши, защото насилваме хората да влязат в стопанството. Ние правим революция, а ти философствуваш кое е насилие и кое — не. Само преди няколко години говореше където седнеш и където станеш, че в мнозинството е истината. В мнозинството! И това е факт. Факт е, че сега в стопанството членуват седемдесет на сто от стопаните, значи те са мнозинство, в тях е истината, в тях е житейската правда. Какво ни задължава тази истината? Да масовизираме стопанството до края на есента, да не оставим ни един стопанин отвън. Нито един! Така! Сега и ти знаеш „становището“ ми по въпроса, излишно е да говорим повече. Бригадирите да останат при мене, другите са свободни!…