Стрина Танка се завърна в къщи на залез-слънце и се залови да сготви вечерята. Ако бе погледнала към градинската врата, когато влизаше в двора, щеше да види мъжа си с мотика и лопата на рамо да върви към полето, но тя побърза да остави каквото носеше в долната стая и влезе в лятната кухня. Докато яденето вреше на огъня, издои кравата, затвори птиците и ето че съвсем се стъмни. Мъжете щяха да се върнат от нивата всяка минута и тя нареди масата, за да се навечерят веднага и да легнат да почиват. Момчетата се върнаха от нивата, разпрегнаха конете, настаниха ги в обора и отидоха на кладенеца да се мият. Синджирът звънна с крехки весели звуци и миг след това изпод земята се чу тътенът на тежката дървена кофа, която падна долу във водата. Стрина Танка едва различаваше в сумрака профилите на момчетата, но знаеше, че по-малкият, Аньо, спуска лудешки празната кофа. Двамата навъртяха руданя бързо-бързо, сложиха пълната кофа на каменната гривна, съблякоха се до кръста и почнаха да си поливат един други по главите. Чуваше се как пръхтят от удоволствие под студената струя, как си говорят нещо, смеят се и се плескат по гърбовете.
— Хайде, че ще настинете! — извика им стрина Танка.
Момчетата притичаха под навеса на кухнята и едновременно поеха по една кърпа от ръцете на майка си. Бършеха се, обличаха се и нетърпеливо поглеждаха към сложената вечеря. Сресаха косите си и седнаха от двете страни на масата, ала не посмяха да посегнат към яденето без баща си.
— Тати къде е? — попита Аньо.
— Че не е ли с вас? — каза стрина Танка. — Аз пък си рекох, че е останал горе при добитъка.
— Още по светло тръгна за село да ни вземе ОФ бележките от Илко.
— Тъй ли? Трябва да се е заприказвал с някого там. Яжте, тоз път няма да го чакате, че може да се забави.
Докато момчетата ядяха лакомо, стрина Танка, както винаги, посягаше като гостенка към чинията си и говореше, че леля й Ивана оплела Аньовата фланела. Привечер ходила да я вземе и Аньо трябва да я облече сега или утре, преди да тръгнат за нивата, та ако има някакъв кусур, да се оправи. Питаше се дали не е забравила да им приготви нещо за из път, питаше и тях, и така през цялата вечеря. По едно време се чу шум откъм вратника, тримата престанаха да се хранят, втренчиха се нататък и се заслушаха.
— Къде се бави този човек, джанъм! — каза стрина Танка. — Да не са го забрали на някое събрание?
Черният котел на огнището възвря, стрина Танка отля вода в легена и натопи съдините. Откъм съседния двор измуча крава, забравена навярно на улицата, нощта просветля от звездите и можеше да се вижда чак до края на градината. Повея хлад, момчетата разговаряха за предстоящото заминаване, прозяваха се и поглеждаха към вратника. Стрина Танка изми съдините и сложи две чинии на масата — в едната ядене, в другата хляб, — покри ги с кърпа и ръката й остана върху чинията с хляба.
— Кое време стана, а баща ви го няма! — каза тя тихо, загледана към двора, светнал като посипан с тънка слана от блясъка на звездите. Момчетата се извърнаха към нея и замълчаха. Тя продължаваше да стои с ръка върху чинията с хляба, заслушана в призрачната тишина на нощта.
— Ми идете да го видите из село!
Момчетата скочиха от местата си като един и изтичаха към улицата. Като ги изгуби от погледа си, стрина Танка запуши устата си с длан и се втурна към къщата. Изкачи на един дъх стълбите и надникна в трите стаи: „Киро, Киро, тука ли си, да не си заспал?“ Леглата бяха празни, но тя прекара ръка по тях, хвана я страх и отново слезе в лятната кухня.
Момчетата скоро се върнаха запъхтени. Бегом бяха ходили до хоремага, до съвета, до клуба и магазина, навсякъде било затворено, видели само една къща да свети. Застанаха един до друг тъй, че раменете им се опираха, и не знаеха какво повече да кажат на майка си.
— Бре майка! — изхлипа тя и лицето й побеля като вар, изгуби живия си израз и се превърна в грозна, предвещаваща ужас маска.
— Ами, ами! — каза Марчо и с това възклицание потвърди страшното съмнение на майка си.
Момчетата едва сега забелязаха, че забрадката й бе паднала на раменете, и откриха в това зловещо предзнаменование. Минаха още няколко секунди на вцепенение, майката откачи лампата от гредата и тръгна към къщата. Вървеше с равномерна и твърда стъпка и жълтата светлина не трепваше в ръката й. Синовете я следваха, както може би някога хората са следвали своята жрица в среднощно обредно шествие. Докато изминат трийсетина крачки до къщата, те почувствуваха как майка им се преобрази и стана глава на семейството, готова да го поведе в случай на нещастие, както мъжът й бе го водил досега.