— Обичам те!
Тази изповед изпод водата бе първата и най-съкровената в живота му, но Слава не можеше да я чуе. Усетила, че нещо я стиска за глезена, тя предвзето изпищяваше и щом той се показваше над водата, започваше да му хвърля пръски в лицето. Когато се връщаха при сенника и сядаха да се изсушат, Слава прибираше дългата си руса коса в шепи, извръщаше се на другата страна и я изстискваше. Водата потичаше измежду пръстите й на тънки ручейчета по матовата кожа на рамото й, едната вадичка се спускаше по ръката й до върха на лакътя и се изливаше в пясъка, а другата от плешката се промъкваше изпод презрамката на банския й костюм. И тогава Аньо с дълбоко потисната страст гледаше съвсем отблизо ту златистия мъшец по тила й, ту бенката на лявата и плешка, която се движеше нагоре-надолу според движението на ръката й. Докосваше я предпазливо с върха на пръста си и тя винаги казваше:
— Ей, какво правиш?
— Помислих, че е мидена черупка.
Преди да полегнат под сенника и да се заловят с четене на записките, тя тръсваше косата си, за да я намести на раменете си, и тогава невидими, излъчващи благоухание пръски облъхваха лицето му като ефирна ласка, единствената, която тя можеше да му подари. При този спомен Аньо се изпълваше с великодушие и нежност и всичките му съмнения и упреци към нея му се виждаха несправедливи и дори жестоки. Тя не можеше да бъде друга освен каквато си беше, непокварена и неопитна — мислеше той с умиление. Ако не бях останал на село, тя и занапред щеше да си бъде само с мене. Аз се отлъчих от нея, не тя от мене, и даже не посмях да й обясня защо съм се отлъчил. Страхувах се, че като узнае причината, ще ме изостави. Как ще се омъжи за човек, отритнат от властта и на когото не позволяват да учи в университета? Клинчех, мънках в писмата си, лъжех я, че съм болен, а не можех да измисля от какво толкова съм болен, та не мога да отида поне веднъж във Варна да я видя. А трябваше да отида, да й кажа истината и тя щеше да реши ще остане ли с мене при всички обстоятелства или не. Но аз се страхувах, че тя няма да остане при човек без бъдеще. Предчувствувах го и то така излезе. От сега нататък никога вече няма да стъпя в университета. Или копач и орач в текезесето, или работник в някакво предприятие. Дори селски учител няма да ми позволят да стана. Защо тогава се сърдя на момичето? Може ли то да се свърже с работник, или селянин? Моето бъдеще е пълно с неизвестни. Всъщност аз нямам бъдеще. Отне ми го моят роден брат!…
Една вечер в края на юни Аньо седеше с баща си под навеса на лятната кухня, а майка му приготвяше вечерята. Отдавна не бяха вечеряли заедно, защото работеха в различни бригади и се връщаха по различно време. Хапваха кой каквото намери на кухненската маса и лягаха.
— Да вземеш утре да прескочиш до пощата в града ли, какво? — каза Киро Джелебов. — Марчо трябва да се е върнал вече в София.
Аньо току-що се бе измил на кладенеца и сресваше още влажната си коса.
— Не се е върнал и няма да се върне! — каза той.
— Как тъй няма да се върне?
— Ей така, няма да се върне.
— Ти чуваш ли се какво говориш? — каза Киро Джелебов.
— Много добре се чувам и повтарям: Марчо няма да се върне повече, Марчо е емигрант! Политически емигрант, по-ли-ти-чески! Няма никакво момиче, няма никакъв годеж. Толкова ли не можеш да разбереш, че е измислил този годеж, за да заблуди временно властите, а нас да подготви за най-лошото. Предполагал е, че като прочетем писмото му по-внимателно, ще се досетим каква е работата и малко по малко ще преглътнем хапа. Виж какъв внимателен син и брат, как се е загрижил за нас! Не ви съобщавам, значи, за бягството си направо и изведнъж, да не би да си глътнете езиците, да не би да получите удар. Но аз веднага се досетих, че работата му не е чиста. Че то е ясно като бял ден. Кой ще изпрати в чужбина, и то в капиталистическа страна, човек, който няма свидетелство за благонадеждност и не му позволяват да учи в университета! Писах и на хазайката му, исках да проверя все пак. И тя ми отговори, че не е посещавал лекции, а работел на някакъв строеж. Замислил е бягството си още миналата година през есента и досега ни е заблуждавал с разни служби и командировки. Нашият умен и добър първороден син и брат не е вече между нас, за да…