Виелицата отново го забули, а Киро Джелебов си спомни как преди години мълком бе го помолил за помощ, ала не получи даже съчувствие. Акцията за развенчаване на култа бе отминала, Стоян Кралев бе снет от поста партиен секретар и току-що бе назначен за председател на стопанството. Бяха умрели четири коня и санитарните власти установиха, че са отровени. Киро Джелебов още вечерта забеляза, че конете са болни, отиде да съобщи на председателя и настоя веднага да се повика ветеринарният лекар от града. Стоян Кралев беше си легнал, изслуша го през прозореца и му нареди да не се отделя от конете до сутринта. Пратиха за лекар, той пристигна едва следобед и завари конете мъртви. Заведе се следствие и подозрението падна върху Киро Джелебов. Следователят не само не оцени в негова полза факта, че бе предупредил навреме председателя за заболелите коне, но му придаде обратно значение в смисъл, че понякога престъпникът сам дава сигнал за извършеното престъпление с цел да си осигури алиби. Единият от конярите гледачи, който отговаряше пряко за умрелите коне, бе отсъствувал през целия ден, другият не знаеше нищо. Само Стоян Кралев можеше да му помогне или поне да облекчи положението му с някоя дума и Киро Джелебов го помоли да каже и той мнението си по въпроса. Стоян Кралев повдигна рамене и мълча през цялото време на разпита. В края на краищата следователят го освободи, но му даде да разбере, че липсата на улики съвсем не означава, че снема напълно подозрението си от него.
И така биваше при всички неприятни случаи в животновъдната бригада. Открадваха се някои неща, появяваха се болести, измираше добитък по ничия или по недоказана вина — за всички тези щети трябваше да отговаря той не само като бригадир, но и като пряк виновник. Хората от бригадата по инерция хвърляха вината върху него за всяка несполука и от това се възползваха недоброжелателите на стопанството. Те саботираха работата и умело се прикриваха зад трайната немилост, в която бе изпаднал. От своя страна Стоян Кралев се възползваше от стария изпитан похват — изпадналият в немилост е най-послушен и изпълнителен, а може и някои по-специални услуги да прави на ръководството. Неведнъж говореше в негово присъствие, че някои хора така са се поставили, че трябва да гледат с четири очи кой от кооператорите какво върши и да съобщават навреме, иначе няма как, ще се смятат за виновни или за съучастници на виновните. И доносник иска да ме направи, със земята да ме изравни, мислеше Киро Джелебов и при всеки удобен случай настояваше да го пратят на работа в полето.
— Какъвто и да си, но си добър работник — казваше Стоян Кралев. — Животновъдната бригада няма да върви без тебе, тъй че няма да те пратя на друга работа. Ние ценим добрите работници, Джелебов, и не сме отмъстителни, както си мислят някои. Подхождаме индивидуално към всекиго и оценяваме трудовите му качества независимо дали проявява идейни слабости или не. Нищо не ми струваше да те поставя където трябва, когато синът ти емигрира, а вместо това те назначих за бригадир. Сега мога да ти кажа под секрет, че ме свалиха от длъжността партиен секретар само заради сина ти, за слаба бдителност. Което ще рече, че ако бях държал здраво в ръцете си хора като тебе, сега щях да съм на друга служба.
В такива моменти Киро Джелебов усещаше оная остра спазма в гърлото, която започваше да го задушава, и да се разлива на горещи вълни по тялото му. Често изпадаше в това състояние на силно, умопомрачаващо озлобление, особено в първите години след бягството на Марчо, но случайни обстоятелства винаги му попречваха да отиде до крайност. Можеше, разбира се, да убие Стоян Кралев по всяко време, само че след голямата възбуда успяваше да превъзмогне омразата си и даже изпитваше страх от едно възможно убийство. Обмисляше спокойно положението си и намираше, че то не може да бъде друго при дадените политически обстоятелства и само времето ще покрие вината му с давност. Отношенията между хората ще се променят, както вече се и променят, много неща ще се забравят, следователно ще трябва да си наложи търпение и примирение. Като разсъждаваше така спокойно и трезво, оневиняваше и Стоян Кралев — той е едно оръдие на по-горестоящите и действува, както му заповядат, както и неговите подчинени играят по свирката му. Който и да беше на негово място партиен секретар, щеше да действува по същия начин, иначе щяха да го отстранят. Така че и той, другият, нямаше да потупа по рамото човека, който стоя толкова дълго извън стопанството, а на всичко отгоре и синът му извърши политическо престъпление. Разлика можеше да има само във външния подход, но това е въпрос на характер. Стоян Кралев е човек скорострелен, не умее да демагогствува и каквото му на езика, то му е на устата. Затова го и свалиха от длъжност, няма подход към хората…