Людмила Холодович
Хайку. Антология
(Японски тристишия)
НОВА ГОДИНА
Нова година.
Спомням си
Една тъжна есенна вечер.
На годината нова
първият ден свършва.
Отекват вечерни камбани.
Ден първи от новата година.
Глас на славей —
Песен от миналото…
Равнинна река —
отеква шумът на водата.
Нова година.
Днес и жена ми изглежда
съвсем различна.
Пролетна утрин.
О!…
Да бях дете
в новогодишен ден!
Нова година!
Не се сърдя на тези,
дето тъпчат снега.
Изгрява първи ден
на новата година.
Вчера — колко си далече!…
Първо съновидение.
Пазя го в тайна
и тихо се усмихвам.
ПРОЛЕТ
Снегът се топи.
Планините са в облаци.
Крясък на гарван.
Бавно се топи снегът
върху покрива
на моята колиба.
Снегът се стопи
на Големия Буда
на рамото.
Пред портата
с бастуна правя вадички
в мокрия сняг.
Зазорява се.
По житните връхчета —
прелестна слана.
До всяка порта
дойде пролетта
с кални сандали.
Пролетен ден.
В пясъка на градинката
се къпят врабчета.
В кръчмата пак
гръмна пиянска свада.
Луната е в мъгла.
Снегът се топи.
Седнало край печката момиче,
суши чорапите си.
Котаракът се събуди,
протегна се, и тръгна
по любов.
Дреме, дреме
Големият Буда
в пролетния ден.
Дългият де.
Захласнат гледам
безкрайното море.
Сам вървя
край коловоза.
Дълъг е пролетният ден.
Стъпки
в крайбрежния пясък.
Дълъг е пролетният ден
Ужас!
Дуварите ще счупят
влюбените котараци.
Промучава крава
в обора. Луната —
в було от мъгла.
Ореолът на луната.
Ухание на сливов цвят
струи към висините.
Никой няма
до изоставената кошница
в пролетната гора.
Продадена крава
кротко напуска селцето.
Пролетна мъгла.
Вечерна мъгла.
Спомени за миналото —
толкова далечно!
Песен на славей.
В същия час,
както и вчера
Вятър в боровете.
Отдалече долита
крякане на жаби.
Слънцето изгрява.
Подкани го далечната песен
на славей.
Песен се лее,
от облаците блика.
Чучулига!
Лодка в реката.
Чучулигите пеят
отляво на дясно.
Навяваш ми
безброй спомени,
о, вишна!
Крясък на фазан.
Тъга по умрелите
мама и татко.