Рюсуй (1691–1758).
Рюши (1691–1758) е поет от град Осака, принадлежащ към школата Данрин.
Мидзута Сайгин (?-1709) е роден в провинция Хього, по-късно се премества в Осака. Поет от школата Данрин.
Сугияма Сампу (1647–1732) е ученик на Башо. Богат търговец на риба от град Едо, той оказва многократно финансова помощ на Учителя. Познавал е добре дзен будизма, чайната церемония, живописта.
Мацуока Сейра (1739–1791) на двадесет и девет годишна възраст приема монашески сан и се отдава на поезия. Общува с Чора, Бусон, Кьотай. Влиятелна фигура в поетичните среди.
Каваи Сора (1648–1710) е един от любимите ученици на Башо. Съпровожда Учителя по време на пътешествието му, описано в пътеписа „По пътеките на Севера“ („Окуно хосомичи“).
Нацуме Сосеки (1865–1915) е бележит писател, един от основоположниците на новата японска литература.
Суми Тайги (1709–1772) е роден в Киото. Един от най-известните поети на Япония от 18 век. Втората половина на века отбелязва нов подем в развитието на хайку, минаващ под девиза „завръщане към Башо“. Най-известните фигури от този период са: Тайги, Рьота, Бакусуй, Ранко, Сора, Кьотай, Ширао и преди всичко Бусон. Стилът на Тайги е повлиян от китайската лирическа поезия.
Йошиваке Тайро (1730–1778) е самурай от клана Токушима (провинция Токушима). Учи хайку първо при Бончо, после при Бусон, като активно се включва в движението за връщане към Башо. Към края на живота си приема монашески сан и се отдалечава от поезията.
Тори (?).
Хаттори Тохо (1662–1736) е представител на школата на Башо в родния град на поета Уено, провинция Ига. Постъпва на самурайска служба, но се отказва, за да се отдаде на поезията.
Хакки (?).
Тачибана Хокуши (?-1718) е родом от Комацу в областта Кага (сега Ишикава). По-голямата част от живота си прекарва в Канадзава, където се занимава с оръжейно дело. През 1689 г. се среща с Башо по време на пътешествието му, описано в пътния дневник „По пътеките на Севера“, и го следва в Мацуока. Пропагандира идеите на Башо в северните провинции на страната.
Терамура Хякучи (1748–1836) е ученик на Бусон. Син на търговец от Киото.
Миура Чора (1729–1781) е роден в провинция Тоба (сега Мие). Известен е с многобройните си пътешествия из страната. Последовател на Башо.
Масаока Шики (1866–1902) е поет и литературен критик, оставил след себе си много забележителни трудове. Той призовава към реформа в хайку и се изказва против безцветните банални тристишия, написани в традиционния стил, преподаван от професионалните учители в края на период Едо, когато това изкуство запада. През 1893 г. публикува своя критичен труд „Беседи за Башо“, като развенчава Башо, пред който сляпо се прекланяли и чийто авторитет в поезията се считал за неоспорим. Шики открива нови ценности в хайку от по-късния период и по-специално в поезията на Бусон. Създавайки нови стихове въз основа на обективното, отразяващо живота, той се стреми да издигне хайку до нивото на истинско съвременно изкуство.
Кагами Шико (1664–1731) е родом от провинция Мино. Като дете остава без родители и е бил даден в манастир, но впоследствие го напуска. На двадесет и шест годишна възраст постъпва в школата на Башо и след смъртта му създава школата в Мино, където пропагандира неговите идеи. Към края на живота си пише теоретически трудове по хайку. На него Башо продиктувал последните си три писма, съдържащи наставления как да се разпоредят с ръкописите, книгите и имуществото му след неговата смърт.
Шинтоку (1634–1698) е богат търговец от Киото. От ранни години се увлича по поезията хайку. Започва в школата на Таканосе Байсей (1619–1702), но по-късно се присъединява към школата Данрин. Неговите хайку са близки до стила на Башо.
Кая Ширао (1735–1799) е роден във Фукагава край Едо. Учи хайку при Сейга и Умей. Създава свой оригинален стил, чиято типична черта е тясната връзка с природата. Влиятелна фигура в литературните кръгове.
Иноуе Широ (1742–1813) е роден в провинция Морияма (сега префектура Аичи). Учен и художник, той е добре запознат с китайската литература. Започва като поет в школата на Кьотай (1732–1792).