Лек ветрец.
Сред зелените хълмове —
едничък малък храм.
ЛЯТО
Статуи на Буда в храма.
А в далечината —
юнското море.
Огромна мравка
пълзи по рогозката.
Каква жега!
Носач на вятъра е
продавачът на ветрила.
Жарко е.
Безлюдно. Горещо.
Изоставени мотики.
Жега!
Едничък бор
посред оризовата нива.
Прохлада!
В рибарката колиба —
дъх на сушена риба.
Жега.
Прохладна нощ!
Звезден дъжд
над равнината Мусаши.
Хладен ветрец.
Шумът на боровете
свежи небето.
Хладен ветрец
раздухва косъмчетата на
гъсеницата.
Приспа детето
бедната женица и пере
под нощната луна.
Свечерява се.
Летен дъжд плющи
по главите на шараните.
Кратка нощ.
Дюкянът накрай селото
е вече отворен.
Мравешка пътека.
От върховете на облаците
слиза.
Лятна буря.
Вятър разпиля листата
по бюрото ми.
Светкавици.
Вчера от изток,
днес — от запад.
Падна отсечено дърво.
Прокънтя ехо
в лятната гора.
Летни планини.
Обаждат се фазани,
славеи и кукувици.
Хей, подкарай коня
натам, край полето —
кукувица кука.
Бистър поток.
Камъчетата по дъното
сякаш се движат.
Елате,
отдъхнете в хладината,
души на покойници.
Луната огрява
бамбуковата горичка.
Глас на кукувица.
Кукувичи глас.
Без деца
и родители.
Луната изгрява.
Вълнува се тревата.
Кукувица.
На островче далечно
отекна
кукувичи глас.
Чувам те,
но решетката те скрива,
горска кукувице!
Голям котарак
се излежава
върху ветрилото.
Пред вратата
на празната къща пее цикада.
Залез.
Вятърът стихна.
Капки капят в гората.
Нейде кукувица кука.
Рибарче.
На крилцата му мокри —
вечерното слънце.
Кобилата варди.
Кончето пие
бистра вода.
Една-едничка
светулка долетя.
Цялата градина е в роса.
Надниквам денем
в тъмния обор.
Светулки.
Изведнъж
в ръкава ми
влетя светулка.
Плаче ли, плаче
изгубеното дете
и гони светулката.
Летен порой.
Самотна жена,
взряна в прозореца.
Вечерен дъжд.
Мравката слиза
по стъблото на бамбука.
Напев на жаби.
По младите листа
плющи порой.