Пътечката отъня.
Натежали от дъжда
са ечемичените класове.
До изоставената къща
пее щурче.
Вечерно слънце.
Щурчето свири
като малка вятърна
мелница.
Брадвата се впи в дървото.
Но охлювът
си е спокоен.
Кога си допълзял
под краката ми,
охлюве?
Еднодневката умря
и падна
върху книгата ми.
Пъстървата играе
по дъното на реката
сред плаващи облаци.
Свечерява се.
Сред плитчините бляскат
кореми на пъстърви.
Цвете или плод —
нещо падна във водата
нейде в лятната гора.
Камбанария без камбана.
Всичко тъне
в млада зеленина.
Сгъвам чадъра.
Вратата изглежда далече
от зеленината.
Птичка пее
сред притихналата планина.
Лятна папрат.
Гъстата трева
скрива надгробните камъни
на гробищата.
Пътят за Шинано.
Все по-високо се издига песента
на жените, разсаждащи ориз.
Колко е малък човекът!
Съвсем не се вижда
сред зелените листа.
Пладне.
Вървя самичък сред оризищата.
Навсякъде пеперуди.
Божури
в тъмната ниша.
Кукувичи глас.
Само планината Фуджи
е останала непогребана
под младата зеленина.
Божурите!
Пречупих един и тате ми се скара…
Мил спомен.
Окапа божурът.
Няколко листенца —
едно в друго.
Дъждовен ден.
Някой мина край портата —
дъх на перуники.
Змията отпълзя.
В планината е тихо.
Бели лалета.
Бамбукът, растящ
до вратата, се отразява
в студената супа.
Лотосите са разцъфнали.
Самотно е
на малката горичка.
Гъба,
а отгоре й — листо от
непознато дърво.
След бурята
цикадите са малко.
Идва есента.
Няма никой
в храма Тога.
Навсякъде окапали вишни.
ЕСЕН
Настъпих черупка
на мъртъв рак. Разбрах —
идва есента.
Август.
В класовете на просото
вее есенният вятър.
Дълбоко сред гората
звук от брадва
и кълвач,
И в съседната стая
е изгаснала лампата.
Нощен хлад,
Този път
е безлюден.
Есенна вечер.
Колко есени…
Не мога да те забравя,
о, майко!
Хладна утрин.
Послушник в храма
бодро чете сутра.
Кученце
се сгуши до вратата.
Върбата оголява.
Храм дълбоко в гората.
Някой сече бамбук
под вечерния дъжд.