Пламъкът на свещта
сякаш замръзна
в студената нощ,
Бялата хризантема
се зачерви от студ.
Утринна слана.
„Ей сега!“ — отвърнах,
а те тропат ли, тропат
по заснежената порта.
Късна вечер.
Живи въглени в огнището.
Някой чука на вратата.
Гмурна се до дъното
и пак изплува малък гъсок.
Студено е,
Неотворен пакет
зелен чай.
Приятен зимен ден.
Чирачето на кацаря
сърба горещ чай.
Студено е.
Повиках го, но вече бе отминал —
продавачът на шарани.
Сипе се градушка.
Дълга-дълга
тече реката
през заснежената равнина.
От вятъра сред боровете
става младо вино.
Планински път.
Годината свършва,
а все не престава да се труди
воденицата.
Студена утрин.
Гласове на пътници,
напускащи хана.
Мразовита нощ.
Чувам само стъпките си
по моста.
Зима. Голи дървета.
Вятър хвърля камъчета
в камбаната.
Погледнеш ли свещта —
в нея е вятърът.
Снежна нощ.
Едва-едва
проблясва слънцето.
Изсъхнало поле.
Чува а звук на трион
в зимната полунощ.
Сиромашия е!
Малко селянче
води куче
по изсъхналата нива.
Зимна тъга.
Малка птичка търси нещо
сред високия праз.
Годината свършва.
Крия побелелите си коси
от татко.
Сянката ми броди
в сенките на дърветата
под зимната луна,
Отминават
край мене чадъри
в снежната вечер.
Зимна луна,
Сенки на борове
в сянката на пагода.
Хора на покрива
гледат пожар.
Зимна луна.
По-студена
и от снега е луната върху
побелелите ми коси.
Печално и тъжно.
Зимният дъжд размива
имената по гробовете.
Зимна тъга,
В душата ли е сало
планината Йошино,
Звезди в езерото.
Зимният дъжд отново
размъти водата.
Още един чадър
край мен отмина.
Снежна вечер.
Нетрепващият пламък
на свещта е ореол
на зимната ми тъга.
Зимна вечер.
Остана само една страница
от календара.
Навсякъде отеква
шумът на водопада. Заслушани са
мъртвите листа.
Котето за миг
се скри
под окапалите листа,
Мета ги, мета ги,
но все не се излитат
окапалите листа.
Тишина.
Само птичка скача
по мъртвите листа.
Студена нощ.
Чакаме по-малката ми сестра,
мама и аз,