БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ
Сакураи Байшицу (1768–1852) е родом от град Канадзава. Първоначално в творчеството си следва естетическите принципи на Башо и Кьорай, после се присъединява към школата на Ранко.
Хори Бакусуй (1718–1783) е роден в град Канадзава. Учи хайку при Шико и Бакуро. Известен е с теоретичните си трудове, в които призовава за връщане към Башо.
Мацуо Башо (1644–1694) е роден в градчето Уено, провинция Ига, в не особено знатен самурайски род. На двадесет и две годишна възраст Башо отива в Киото, където взема уроци по поезия при известния поет от школата Теймон — Китамура Кигин (1624–1705). През 1672 г. се преселва в Едо, където успява да получи държавна служба в Управлението по водоснабдяване и да си осигури средства за преживяване. По-късно изоставя службата и се отдава изцяло на поезията — като творец и учител. По това време се свързва с Нишияма Соин, основател на школата Данрин, който оказва голямо влияние върху творческото му развитие.
Към края на седемдесетте години Башо — вече известен поет на хайку — основава своя школа. По това време се премества да живее в околността на град Едо — Фукагава, където неговият богат ученик Сампу му построява колиба, влязла в историята на литературата като „башо-ан“. Оттам идва и псевдонима на великия поет — Башо, с който той е известен и до днес в цял свят.
Башо разработва оригинална естетическа концепция, залегнала в основата на поетичната система на хайку и определила до известна степен понататъшното развитие на японската естетическа мисъл. Почитан като идол приживе, лириката на Башо е изпълнена с дълбок философски смисъл, с проникновено внимание към вътрешния свят на човека, със стремежа да проникне в душата на природата. Башо разширява границите на поетичното, като проявява внимание към всичко, заобикалящо човека. В неговото творчество най-обикновените събития от човешкия живот придобиват високо звучене.
Нодзава Бончо (?-1714) е роден в град Канадзава в областта Кага (сега Ишикава). Учи медицина в Киото, но не успява да стане лекар. Започва като поет с участието си в създаването на поетичната антология „Сарумино“ — „Сламеното наметало на маймуната“.
Йоса Бусон (1715–1783). С името на Бусон е свързан разцветът на поезията хайку през втората половина на осемнадесети век. Той продължава и обогатява поетичните канони на Башо, но и доказва, че хайку е неизчерпаем жанр, съдържащ в себе си възможности за неограничено развитие.
Бусон произхожда от семейство на заможен селянин от околностите на град Осака. Получава добро образование, изучавайки поезия и живопис. Разностранно надарена личност, приживе е бил известен повече като художник.
Икениси Гонсуй (1646–1719) е известен поет, живял в град Нара.
Найто Джосо (1661–1704) е дзен-ски свещеник, много близък с Башо. Пишел е еднакво добре и хайку, и стихотворения на китайски език — канши. Той прекрасно усвоява естетическия принцип „йоджо“ — асоциативен подтекст.
Дочику (?).
Очи Ецуджин (1656–1739) е майстор по боядисване на тъкани от град Нагоя, ученик на Башо, дори го придружава по време на едно от пътешествията му. По-късно се отдалечава както от Башо, така и от поетическото творчество, към което се завръща през 1715 г., но късните му стихотворения са лишени от оригиналност. Някои литератори дори недоумяват защо е включен към Десетимата велики ученици на Башо.
Хиросе Идзен (?-1710) произхожда от заможно семейство от провинция Мино. През 1688 г. се сближава с Башо и става негов последовател. След смъртта на Башо обикаля страната, и разпространява изкуството му.
Исо (?-1853).
Кобаяши Исса (1763–1827) е роден в планинското селце Кашивабара, провинция Шинано, в семейство на селяни. На четиринадесет годишна възраст заминава за Едо, където започва да изучава хайку под ръководството на поетите от школата Кацушика, основана от Ямагучи Сода, последовател на Башо. В творчеството на Исса преобладават две основни теми: бедността и любовта към всяко дребно и нищожно създание.
Оно Ичику (1708–1759) е самурай по произход. Повлиян е от поезията на Башо.