Ямамото Какей (1648–1716) е лекар от град Нагоя. През 1684 г. се среща с Башо и става негов ученик. Пропагандира естетическите възгледи на Башо в областта Овари. Към края на живота си обаче се отдалечава от творческите концепции на Учителя и започва дори да ги критикува.
Како (17. век).
Вада Киин (1697–1748) е роден в град Канадзава. Занимава се с производство на саке (оризова ракия). Учи хайку отначало при Хокуши, после при Шико (и двамата — ученици на Башо).
Такараи Кикаку (1660–1707). След смъртта на Башо започва борба между неговите ученици за правото да се нарекат продължители на неговото дело. Все пак в историята на литературата е прието следните десет поета да се наричат Велики ученици на Башо: Кикаку, Рансецу, Кьорай, Джосо, Кьорику, Шико, Яба, Хокуши, Сампу, Ецуджин. Кикаку успява, въпреки продължителното си общуване с Учителя, да създаде свой собствен, оригинален стил, като силата му се крие преди всичко в избора на теми от ежедневието, близки на неговите съвременници.
Кикакупроизхожда от лекарско семейство. Получава добро образование, като изучава първо медицина, после — китайска литература, живопис и калиграфия. Видна фигура сред интелигенцията на Едо.
Тагами Кикуша (1753–1825) произхожда от самурайско семейство. Поетеса от школата Мино. Добра художничка, калиграфка, майсторка на чаената церемония.
Кирей (?).
Такаи Кито (1740–1789)е поет от школата на Бусон, живял в Киото.
Мукаи Кьорай (1651–1704) произхожда от заможно лекарско семейство от град Нагасаки. През 1658 г. семейството се премества в императорската столица Киото и дори получава достъп до императорския дворец. След кратка военна служба Кьорай се завръща в Киото и се отдава на поезията. Той е единственият ученик на Башо, общувал с придворната аристокрация и това оказва влияние върху творчеството му. Кьорай е известен като най-последователния ученик на Башо, но не съумява да превъзмогне влиянието на своя учител върху собственото си творчество и да утвърди свой оригинален стил.
Морикава Кьорику (1655–1715) произхожда от знатен самурайски род. Поет и художник. Ученик на Башо.
Като Кьотай (1732–1792) е роден в град Нагоя в самурайско семейство. Служи на рода Токугава, но бързо напуска службата си и се отдава на поезията. Известен поет, привърженик на стария стил теймон. Теймон принадлежи към школата на Мацунаги Тейшицу (1571–1653) и утвърждава хайку като занятие, достойно за големи поети.
Найто Мейсецу (1847–1926) е ученик на Масаока Шики и е участвал заедно с него в издаването на списанието „Хототогису“ („Кукувица“).
Отомо Оемару (1719–1805) е търговец от Осака. Ученик на Мацуки Тантан (1674–1761) и Ошима Рьота (1718–1787).
Уеджима Оницура (1660–1738) произхожда от знатно самурайско семейство. Изтъкнат поет и теоретик на поезията хайкай. В своите теоретични трудове залага основите на поезията хайку, изисквайки нея преди всичко изразяване на искреност. Използва в поезията си по-разговорен език.
Ивама Оцуни (1754–1823) е роден в провинция Широиши (сега префектура Мияги). Повлиян е от поезията на Бусон.
Кониши Райдзан (1653–1716) е един от най-талантливите предшественици на Башо, допринесъл за утвърждаването на хайку като сериозен поетичен вид.
Такакува Ранко (1726–1799) произхожда от семейство на търговец от град Канадзава. Принадлежи към школата Шибаку (школата на Шико и Бакурин), но по-късно се отказва и започва да призовава за връщане към Башо.
Мацукура Ранран (1647–1693) съвременник на Башо, самурай по произход. След като напуска службата си, се заселва в град Едо и изцяло се посвещава на поезията под ръководството на Башо.
Хаттори Рансецу (1653–1707) е роден в град Едо. Самурай по произход. След тридесетгодишна служба се оттегля през 1690 г. За първи път се среща с Башо през 1675 г., след което изцяло се отдава на поезията. Един от десетте Велики ученици на Башо.
Шака Рока (1669–1703) произхожда от семейство на потомствени будистски свещеници. Близък е с Кьорай, който го запознава с Башо. През 1694 г. се присъединява към школата на Башо.
Мики Рофу (1889–1964) е поет от Васедското дружество на поезията, което призовава към реформа в поезията. Те се стремят да изразяват с поетични средства най-обикновените явления от живота. Настояват за използване на разговорния език в поезията.
Ошима Рьота (1707–1787) е роден в областта Шинано (сега префектура Нагано). По-голямата част от живота си прекарва в град Едо. Прочува се сред местните поети с издаването на около двеста книги, но въпреки това много малко негови стихотворения могат да бъдат включени в съкровищницата на хайку.