Хайнрих Хайне (Живот и творчество)

Димитър Стоевски Хайнрих Хайне Живот и творчество

„Той беше галеник на бледата трагическа муза. Веднъж, в пристъп на жестока нежност, тя целуна тъй силно сърцето му, с такава любовна мощ, с такава изпиваща страст, че сърцето му започна да кърви и изведнъж проумя всички скърби на тоя свят и се изпълни с безкрайно състрадание. Клето младо поетово сърце! Но по-малката щерка на Мнемозина, румената богиня на шегата, се притече бързо, взе на ръце страдащото момче и се помъчи да го развесели със смях и песни, и му даде да си играе с комическа маска и шутовски звънчета и го целуна умирително по устните, и му предаде с тая целувка цялото свое лекомислие, цялата си дръзка веселост, цялата си присмехулна закачливост. И от тоя миг неговото сърце и устните му изпаднаха в странно противоречие; когато понякога сърцето му се вълнува трагично и той понечи да изкаже своите съкровени, облени в кръв сърдечни чувства, тогава, за негова собствена почуда, от устните му се отронват засмени весели слова“.

С горните думи в памет на английския поет Стерн, Хайнрих Хайне е успял да предаде негли по-добре от всеки друг своята съкровена същина. Той също е галеник на трагическата муза, и той е целунат от румената богиня на шегата, поради което в него се явява раздвоение и сърцето и устните му изпадат в странно противоречие. Това противоречие минава както през характера му, така и през живота му, и дори смъртта смогва да го премахне само лично за него: борбата на мненията, която пламва около него, не спира и пред гроба му; тя не е стихнала даже в наши дни и ще приключи може би в бъдните.

Човекът е на свойто време рожба.
Каквото в кръг край него се заражда,
той вдъхва го и сам такъв израства.

Тези думи могат да бъдат казани прекрасно тъкмо за Хайне, защото той е вкоренен с всяка нишка на съществото си в своето време, противоречията на които добиват плът и кръв в неговата личност. Ако бихме могли да се откъснем напълно от тесногръдото становище на пристрастието и да преценим обективно хаотичните събития през ония дни, когато се извършваше нещо, което и днес още не е напълно осъзнато от нас — скъсване с хилядолетни възгледи върху света и живота — тогава за нас ще се разреши и онази — покрай много други — загадка в личността на поета и човека Хайнрих Хайне, която често се възправя пред нас.

Хайнрих Хайне е роден към края на по-миналото столетие в Дюселдорф като син на еврейски родители. Датата на рождението му не може да бъде установена точно; сигурен е денят, 13 декември, но дали през 1797 или 1799 година — върху това гледищата се различават. Сам Хайне, за да прокара шегата, че е „един от първите хора на тоя век“, в своите „Пътни картини“ обръща 13 в 31 декември 1799 г., по-право — отпраща ни в нощта между тоя ден и 1 януари 1800 г. По-сериозно обаче се отнася той към този въпрос в писмото си до един парижки приятел, гдето казва: „Датата на моето рождение не е дадена точно нито в една отнасяща се до мене биографична бележка. Тази неточност вероятно е последица на умишлена заблуда, сторена в моя полза по време на пруското нашествие, за да ме отърват от военна служба на Н. В. пруския крал“. И на тия поетови думи обаче не бива да се вярва много, защото те стоят в явно противоречие с онова, което той отбелязва в промоционната си молба до Гьотингенския университет, именно, че по време на споменатото пруско нашествие доброволно се е представил за пруска военна служба. Сам Хайне, в края на същото писмо, заключава шеговито: „Важното е, че съм роден“. Мнозинството от съвременните биографи на поета приемат 13 декември 1797 г. за истинска рождена дата, като някои обясняват невярно посочената година с желанието на близките, да отклонят младия Хайнрих през 1815 г. от военна служба срещу Наполеона, а други — с намерението, да се улесни преселването му в Хамбург.

Градът Дюселдорф, гдето се е родил и израстнал поетът, минава през 1795 г. под владичеството на Франция, после, в 1801 г., след Люневилския мир, бива върнат на Бавария, и накрая, в 1815 г., влиза окончателно в границнте на Прусия. Така че, при рождението на Хайне, Дюселдорф е част от великата „единна и неделима френска република“. Бащата на поета, Самсон Хайне, роден през 1765 г. в Хановер, се установява през 1796 г. в Дюселдорф и започва търговия с платове. Според думите на поета, главна характерна черта на неговия баща била една „безгранична жизнерадост“; „гласът му проникваше право в сърцето, като че нямаше нужда да заобикаля по пътя през ухото“. Надарен с авантюристични заложби и с красива, достолепна осанка, но лишен от особена дълбочина на интелекта, младият Самсон Хайне се оженва за хубавата и богата девойка Пейра — по-късно наречена Бети, — единствена дъщеря на видния евреин-лекар фон Гелдерн. Какво голямо влияние е упражнила майката върху сина — който бил наречен Хари и приел името Хайнрих едва при покръстването си — се вижда от неразрушимия паметник, издигнат й от него в редица дивни песни и сонети. Тя надзирава грижливо неговото възпитание и ръководи лично първото му обучение. Най-напред Хари постъпва в християнско, а после в еврейско частно училище. От 1807, или от 1808, до 1814 г. посещава Дюселдорфската гимназия, която по онова време била организирана като френски лицей. Както изглежда, Хайне не завършва пълния курс и поради това не може през 1819 г. да постъпи в университета в Бон, а трябва да се подложи преди това на зрелостен изпит. Хайне е будно и предивременно зряло момче, но — нещо, което се установява тъй често в живота на знаменити хора — все пак не е това, което обикновено наричаме добър ученик; на изпити никога не получава награди или подаръци. Не показва никакво извънредно дарование към специалните гимназиални предмети, обаче превъзхожда съучениците си в ония образователни отрасли, гдето е необходима бърза умствена схватливост, напр. във философските упражнения. Съобразно волята на своите родители, Хайне не бива да се посвети — както сам желае — на научно поприще, а трябва да стане търговец. В това отношение обаче той не може да се поучи от баща си — Самсон Хайне няма успех в търговските си предприятия, за разлика от своя по-малък брат Соломон, който рано се установява в Хамбург, добива бързо известнрст и натрупва голямо състояние като банкер. Младият Хари Хайне трябва да започне търговското си поприще в Франкфурт на Майн като ученик в една банкерска къща. В учреждението той работи само две седмици, но остава във Франкфурт два месеца и използува нерграничената си свобода „да изучава съвсем други неща“. През 1816 или 1817 г. заминава за Хамбург, за да опита повторно силите си в търговия; основава самостоятелно предприятие, но ликвидира още след една година. Тук го слетява и друго дълбоко страдание — нещастния изход на неговия пръв любовен роман, който ще го терзае до края на живота му. Хари се влюбва безпаметно в една от своите братовчедки, Амалия, която по-късно се омъжва за богат земевладелец. Макар че подробностите на тоя любовен епизод не са ни известни — и ние сигурно никога няма да ги узнаем — остава все таки един факт: Хайне бива обзет от дълбока, могъща страст и тъкмо тази страст е избила първите поетични искри от неговия поетичен гений.