През втората година от престоя в Берлин излиза от печат томче „Стихове“. Макар тази сбирка да съдържа само 58 стихотворения, тя показва на обществото, че се е явил един нов немски поет със забележителна самобитност; стиховете разкриват такова благозвучие на словото и дълбочина на чувството, с каквито дотогава се отличават само творбите на Гьоте, а редом с тях кипи една нечувана дързост, която изсред най-нежно настроение на душата връща читателя с ядовит разсъдък и горчива ирония към действителността на живота. „Никога досега в нашата литература“, казва се в една статия от 1822 год., „един поет не е разкривал с такава дързост и ненадейна безогледност цялата своя субективност, индивидуалност и вътрешен мир. Тъй като строго обективното изображение на тая необикновена, грандиозна субективност носи открито печата на истината, и тъй като истината притежава дивна всепобедна сила, ние намираме още една причина, защо Хайневите стихове упражняват такова неотразимо очарование върху читателите“.
Обаче принудата да завърши образованието си се вестява все по-често и по-осезателно. Положението на родителите се влошава; бащата е болен, ликвидира с търговията и продава къщата в Дюселдорф — остава му един малък капитал, от който семейството би могло да се препитава съвсем скромно. Към края на 1821 г. родителите заминават за Олденслое в Холщайн, а оттам, през пролетта на следната година, за Люнебург. В началото на май 1823 г. Хайнрих Хайне потегля за Люнебург, за да се подготви в родителския дом за докторския си изпит. Но макар в едно писмо от месец ноември с.г. да пише, че е „затънал до гуша в тинята на римските закони“, изглежда че, поезията го е привличала повече от правото. Кратък престой в Хамбург го потиква да напише цикъла „Завръщане“.
Но времето напира; той се отписва от Берлинския университет и през януари 1824 г. заминава за Гьотинген. Тук той учи по-сериозно, но неспокойният , му дух търси развлечение. Една обиколка пеша из Тюрингия през септември става причина за създаването на „Пътуване по Харц“, — едно несравнимо забавно описание, в което поетът увековечава впечатленията си от Гьотинген. Най-сетне, на 3 май 1825 г., полага докторски изпит, покръства се на 28 юни в Хайлигенщадт, а на 20 юли се извършва промоцията му.
Преди да потегли за Хамбург, за да се установи там на адвокатска практика, Хайне прекарва известно време на остров Нордерней, гдето гледката на морето го вдъхновява да напише два цикла „Северно море“. Месеците септември и октомври прекарва при родителите си в Люнебург и в —началото на ноември пристига в Хамбург; не минава обаче дълго време и той стига до съзнаннето, че напусто е принесъл тая жертва на своето убежденне: адвокатската му практика не върви и поетът скоро се отказва от нея. Все таки Хайне остава в Хамбург, с намерение да утвърди съществуването си чрез писателска деятелност. Умният и предприемчив хамбургски книжар Юлиус Кампе приема предложението му и през май 1826 г. издава първия том на „Пътни картини“ („3авръщане“, „Пътуване по Харц“, и първия цикъл от „Северно море“), а през април 1827 г. И втория том (втория цикъл от „Северно море“, „Идеи“ и „Писма от Берлин“). Успехът е много голям.
Хайне прекарва няколко месеца в Англия, връща се и запитва Кампе, дали би се съгласил да издаде сбирка стихове. Отначало Кампе отклонява предложението, след дълги увещания обаче се съгласява, като поставя за условие да добие правото над всички следващи издания. Като хонорар бива уговорено еднократно заплащане на петдесет луидора, които обаче не били броени на ръка, а прихванати срещу по-рано даден заем, възлизащ на същата сума. В средата на октомври 1827 г. „Книга на песните“ излиза от печат, покорява в безбройни издания света и донася огромно състояние на издателя. По-късно, като минава покрай разкошната нова къща на Кампе в Хамбург, Хайне забелязва със сатирична усмивка, че този великолепен паметник му е издигнат от признателност за безбройните издания на „Книга на песните“.