— Това го измисли оня ден един пиарски3 консултант — казва Балабан. — Шефът го извика на пожар, от някаква фирма под крилото на нашата фондация. Нашите имаха съвет. Като му обясниха ситуацията, оня веднага загря. Вика: та вие, началник, също сте от тоя, как беше… тип! Значи няма проблем, ще говорите това и това. И ги подкова двамата с Макилрой много яко. Альошата се удря по главата — ех, как не се сетих сам! Оня вика: да, ама не си се сетил, затова дай сега тия пет бона гущери. Альошата брадяса и ми вика на мен: да научиш компютъра да съчинява креатив, че тия хиени ще ми изядат бюджета…
Балабан бърбори всичко това на туземния си език. Той е родом някъде от територията, по която в отдела работи Сидорчук. Затова Сидорчук често общува с него — да трупа разговорна практика по езика, научен криво-ляво в университета.
— А даде ли му парите? — пита.
— Май се разбраха. Искаш ли да видиш потока от сървъра?
— Той не е ли кодиран? ЛСИ-сървърът4 на „Дженерал лингвистикс“…
— Аз съм го направил другояче. Един робот праща заявки към „Дженерал Лингвистикс“, но в предсинтактична фаза и с много шантави параметри. Такива стандартните им пакети въобще не позволяват. Но сървърът ги обслужва, има някакви недокументирани възможности. После роботът праща суровите потоци за смесване в парсъра5 на „Оракул“…
— Но това е незаконно! — възмущава се Сидорчук.
— Кое? Че съм кракнал пакета на „GL“? И че вадя междинен поток?
— И това също. И другото, дето караш оракулския сървър да смесва чужди междинни данни. Ако те хванат, ще те влачат по съдилища, докато си жив.
— Мене? Да ме хванат? Не могат да сканират машините на нашия комитет. Фондацията „Лукач“ му е изкарала статут като на федерален орган с особено важни функции. Приравнени с размножителните, хе-хе-хе…
— Но „GL“ имат при нас офицер за свръзка. „Оракул“ също. Как бяха? Единият е Бярнесен, а другия не го помня. И те могат да наредят вътрешно разследване…
— Няма да наредят.
Сидорчук съвсем не е убеден, че няма да наредят. Дори понечва да напомни как преди три месеца го проверяваха самия него, но се отказва. А и Балабан много добре знае случая. Нали тогава лично той му зачисти машината от каквото не трябваше да има на нея… Но с него не може да се спори. Ще каже, че онова не било разследване, а рутинна проверка, и не от офицерите за свръзка, а от копирайтския интерпол. И дявол знае още какво ще каже…
Междувременно Балабан гони с мишката курсора по екрана. Изскачат нови и нови управляващи конзоли.
— Имаш ли зъркели? — пита.
— Ей! Забравих ги в колата — сепва се Сидорчук.
— На, дръж моите — Балабан подава някаква грамадна полукаска. Навярно експериментален модел отпреди дявол знае колко време.
Впрочем каската работи идеално. Щом я включва към машината, Сидорчук вижда тичащите като червена лента инструкции на Балабановия робот: „…не бива да сме такива подозрителни. Подозрението води до предубеждение, а то пък вкарва комуникацията в неправилни рамки. Рамки, които изкривяват ценностите на нашия свят. Нашето общество е свободно, но ценностите му трябва да бъдат непоклатими. Затова ние с вас трябва… «-пауза-» …Не, не може да става и дума! Защо да го наказвам? Аз съм либерален ръководител. А и забележката на мистър Макилрой не ме е засегнала ни най-малко…“ Абсолютно същото, дума по дума, с леко закъснение и с доста убедителна интонация, произнася от екрана Альоша Асанович. Цветни геометрични фигури в левия горен ъгъл на зрителното поле му диктуват интонацията. Значението им е различно за различните типове информационен метаболизъм; затова всеки потребител трябва, както казват интерфейсните техници на „GL“, да се калибрира. Сидорчук изведнъж си спомня как видя преди седмица на паркинга Норман Майер, негов състудент от Сан Естебан. Тогава Майер каза, че работи като психотехник, и се изрази буквално така: „Дошъл съм да ви калибрирам началниците“…
— Защо си пуснал шефа през твоя робот-самоделка, а не през нормален интерфейс? — не разбира Сидорчук.
— Защото нормалните са ограничени. „Дженерал Лингвистикс“ прави много добро ЛСИ-моделиране, но при конструирането на смисъл е много зле. В „Оракул“ е обратно: в семантичното индексиране са слаби, но имат добри бази знания. Затова взимам междинния поток от едните и го прекарвам през другите.
— Аха. Къде си учил такива дяволии?
— Неволята ме е учила, Сидораки…
„Все пак защо подопечните на вашия отдел състояния много рядко се развиват до трети функционален тип и нагоре?“ — пита на екрана една от жените, блондинка на средна възраст без особени белези. Този път се наема да отговаря Макилрой; червеният текст в зъркела спира, светва знак «-стоп-» — Асанович е изкомандвал пауза от своя мобилник. Макилрой търпеливо разказва, че не бил виновен човешкият материал, а първо, недостатъчното федерално финансиране, и второ, враговете на нашите ценности в метрополията и по места. Които врагове заблуждават туземното население и го отклоняват от единствено правилния път. Глупости, отбелязва машинално Сидорчук. Той много добре знае за какво става дума, тъй като цяла година се мъчи с една такава територия. От четвърти-пети функционален тип. Виновни са „Дженерал Лингвистикс“, понеже още не са направили ЛСИ-бази за туземните езици… И освен това прогреса в териториите го движи не Комитетът, а Програмата. Което е съвсем друго, нищо че и тя се финансира все от същата фондация — „Лукач“. И охлосът, ако има малко мозък, трябва да се сърди на Програмата. Макилрой медено говори как се стараели в отдела и какви премии изпускали, понеже не вкарвали никого в горните категории…
4
ЛСИ = латентно семантично индексиране. Реално съществуваща компютърна технология за работа с естествен език. Състои се в създаване на сложни модели за вероятностите за срещане на едни думи в близост до други.
5
парсър (parser) — програмен модул, синтактичен анализатор за машинни или естествени езици.