„…А как само нашият интелигент, бог да го прости, твърдеше, че в тая страна никакъв хумтех не могат да измислят! — възклицаваше Балабан. — Нищо не е разбрал явно от щастливия ни живот, щом му е дошла подобна мисъл в главата…“ „И по каква само щура случайност е засякъл работата! — забеляза Лука. — Имало някакъв журналист, и някакъв вестник «Психофеномен», с който умните хора си бършат задниците, но вашият интелигент… там в метрополията нали наричате интелигент разузнавача? Та значи той, вместо да си избърше задника, донесъл нагоре…“ „И задейства всички отрицателни обратни връзки в системата. «Лукач», МАСТЕХКОН, Хумдепа…“
А в „Лукач“ прехвърлиха доноса на лингвиста-изчисленец, продължи мислено Джон. И той, вместо също да си избърше задника, си въобрази, че „болните мозъци“ и повишаването на размерността на медийните текстове имат общ корен. Общо взето глупост, в края на краищата генераторът на Ван дер Лаф и хипноклиповете са съвсем различни неща, но ето, оказа се, коренът наистина е един и същ — някой си Лука… Джон изведнъж се зачуди как МАСТЕХКОН е излязъл на дирите на Лука и ИХСТБ. Имали са докладите на Сингх и на самия Джон, взети от Комитета, но те са крайно недостатъчни, Джон и Балабан едва ли биха стигнали до Лука без решаващото подсказване на Делиан, а на МАСТЕХКОН кой е подсказал? И защо двете разследващи групи стигнаха до целта практически едновременно? Подслушаният мобилник на Джон не обясняваше нещата, нали когато се намеси Делиан с данните за ИХСТБ, Балабан вече бе открил бръмбара. Но ако са подслушвали Делиан… Макар че ако се съди по всичко, инспекцията на МАСТЕХКОН е била планирана по-рано. Вероятно са получили някакъв сигнал по свои, независими канали…
„…В нашия и в английския език облаците от смисъл на думите не съвпадат…“ — разговорът на Лука и Балабан се беше отнесъл някъде встрани. „У нас интелигент и разузнавач са съвсем различни неща, но на английски и двете са «intelligent». Офицерът и чиновникът са все «officer». Държавата и състоянието — «state»…“
Но не само това, отбеляза наум Джон. Тук някои думи значат обратното на това, което трябва. Тоест — което значат в метрополията. И това, според резултатите от контент-анализа, бе станало след връзването на журналистите към генератора на Лука. При анализа комитетската машина изплю грамаден списък с ключови значения, злостно променени спрямо хумдепския стандарт. Оказа се например, че думата „филантроп“ вече се среща най-вече в израза „известен бандит и филантроп“. Асоциативните редове, шаблоните — и те бяха разбъзикани по особено противен на стандарта начин… Джон все се питаше кому е изгодно това, и отговорът беше все един — на местните политически играчи е изгодно. И на ФИГовете, които не искат да са зависими от прищевките на „Лукач“. Нали ако думите тук значат не каквото в метрополията, то метрополските медии не могат пряко да управляват тукашното обществено мнение. Ако в Армадильо говорят едно, а тук разбират наопаки, ако асоциират думите със съвсем различни неща… И Джон все си спомняше, че измежду тукашните ФИГови босове има един по прякор Търтея, който държи на всичкото отгоре института, а значи — лично разработчика на генератора… Вярно, Лука държеше на своето, че Търтея не разбирал нищо, че консултантите му от борда на МУЦИ са също боси, че никой не му е поръчвал нищо конкретно, че не са му спускали никакви списъци с думи за сменяне на смисъла, както бе предположил Балабан…
„…Преди мен имаше тук една лаборатория по езиково инженерство“ — продължаваше да обяснява Лука. „После нещо я разформироваха, шефът й бил свил някакви пари от Търтея…“ „За генератора нейните разработки ли си използвал?“ — попита Балабан. „Да, нейните. Той, ако си забелязал, конструира само изрази с висока енергия на връзката. Вдълбаните шаблони ги изключва, тъй като на тях бездруго никой не им се връзва, а на мен ми трябваха по-пробивни лафове, по-запомнящи се…“