Ето и Сидорчук, щом набере кода и отключи кабинета си, първото, на което се спира погледът му, е колажът на стената. Автор — неизвестен. Стил — пасторален абстракционизъм. Наименование — „Верблюдът мъти“. Плевня, стълба, опряна до сеното; в нещо като полог лежат портативен телевизор, бирена кутия, мобилник „Оно Сендай“, картечен пистолет със заглушител и издълбан върху дъска йероглиф. Когато Балабан, повикан да инсталира някакъв софт, видя за пръв път картината, веднага попита: „А къде е верблюдът?“ Сидорчук не знаеше. Решиха, че се е отлъчил за малко да пие вода. Но един от детайлите просто порази Балабан. В полога, зад картечния пистолет, срамежливо лежи невзрачно сивкаво устройство с форма на сапунерка, с широк женски куплунг и няколко светодиода отгоре. Балабан беше категоричен: това е „Идеос III“, агоричен7 процесор последно поколение, военен и абсолютно секретен! „Откъде го е взел фотографът?“ — чудеше се той. „А откъде го знаеш ти тоя процесор, щом е такъв секретен?“ — възрази тогава Сидорчук. Балабан отвърна, че са наставили няколко такива към векторната машина на Комитета. Каза още, че тези авангардисти работят по серийния принцип и от теоретични съображения предположи съществуването на фотографии, на които верблюдът снася, люпи се, сменя си пуха с перушина, токува и тъй нататък. Сидорчук реши, че това са глупости. Но по-късно полевият интелигент Сингх каза, че абсолютно същата композиция висяла в кабинета на някой си Прибрам — лингвист в щаба на Програмата, отговарящ за тяхната територия, тоест кадрови двойник на Сидорчук. Сингх бил мярнал веднъж композицията, когато говорел с Прибрам по видеоканала, само дето там тя се казвала другояче: „Козелът мъти“. За секретния агоричен процесор Сингх не бил обърнал внимание…
Сидорчук усеща, че вместо да го настройва творчески или да му внушава вярност, авангардната картинка просто го отвлича от работата: колко време вече седи зад бюрото и мисли за щуротии. Той пуска компютъра и проверява списъка с демоните8. После — този с асоциираните демони… Ужас! Ботът за персонално общуване се е изключил. Още преди месец, но няма кой да види. „Какво ли си мисли майка ми в Чикаго — огорчава се Сидорчук, — тя е свикнала ботът да й се обажда през два-три дни. Тоест тя си мисли, че се обаждам аз. Макар че не знам, може и тя да си е сложила бот?…“ Сега е модерно да си говорят ботове, понеже хората нямат време. А трябва да показват внимание към близките си. „«Дженерал Лингвистикс» общува за вас“ — имаше такава реклама. Човек за човека е бот. А бот за бота е човек. Но що за човек е ботът? И що за бот е човекът?… Сидорчук проверява списъка със събеседници на бота си. Цял куп субекти, които просто не помни — освен майка си и Марая. Интересно, какво ли си приказва ботът му с този на бившата му съпруга?… Сидорчук се чуди дали да поиска архивния файл, но решава да не си губи времето.
Контент-анализаторите9 работят според очакванията. Сканирали са грамадно количество архиви. Нормата за трафика е превишена отвсякъде. Пак ще има скандали със сисадмина10 кой дръсти каналите… Анализът върви. Балабан е дал да се черпи машинно време с пълни черпаци. От векторния компютър, оня с наставените агорични процесори. Конструктът обрасва с асоциации, разслоява се по време и източници. На графиките с интегрални параметри са се пръкнали нови точки и пак там, където не трябва. Където не ги чака теорията…
Сидорчук е лингвист-изчисленец. И честно казано, въобще не е в профила на Комитета. Или по-точно комитетът не му е в профила. Тук работят почти само приложници. Всички инструменти, всички методики се правят в „Дженерал Лингвистикс“ и „Оракул“. С техните машини и софтуер Комитетът следи хуманитарното състояние. Светът е разделен на сектори, за всеки сектор отговаря отдел. Понякога се случва състоянието да не е такова, каквото е предписано. Тогава пращат сигнал във ведомството-близнак — Програмата „Лукач“. Нейното седалище е съвсем наблизо, на няма две мили. От зданието на Комитета го отделя само едно гористо възвишение. Ако някой вземе да среже възвишението с булдозер, сградата на Програмата ще се вижда направо от прозореца на Сидорчук…
Самият Сидорчук, виждайки, че изчисленията вървят по график, пуска браузъра и се закача за един от порталите на подопечната му територия. Нали трябва да убие времето с нещо. Гледа валутния курс. Новините (нагло преписани от армадилските сайтове). Вицовете (преписани също оттам). Гледа и списъка с новите сайтове. Набива му се на очи някакво странно ведомство — Комитет за използване на баламатомната енергия за мирни цели. Сайтът се оказва изненадващо стилен. На дизайн безспорно са го докарали. В уводната страница педантично са изброени предимствата на мирния баламатом пред немирния. Езикът, макар и туземен, е гладък, експертен, ведомствен. Само дето думата „баламатом“ я няма в речника. Сидорчук се мъчи да я разбере от контекста, но нещо му пречи. Някаква трудно изразима, макар напълно осезаема ексцентричност на текста. Ексцентричен е и рекламният банер. Той не рекламира нищо и дори не е банер, а по-скоро сложно графично демо. Цветни кълбета се мятат в тясното поле в екзотичен ритъм. Преди месец Балабан показа на Сидорчук една колекция от подобни програмки, писани на асемблер и побиращи се в нищожен брой байтове. Безспорно шарени и зрелищни, но… Пак се е сринал, мисли си Сидорчук, рекламният пазар на територията. За пореден път. Щом вместо банери пускат такива…
7
агорични системи — изчислителни системи, построени върху принципа на свободния пазар. Тъй като пазарът (според ред теории) изпълнява универсални оптимизационни функции, то върху неговия принцип могат да се построят изчислителни устройства, алтернативни на цифровите компютри, невронните мрежи и пр. Самият термин „агорични системи“ е предложен от Ерик Дрекслер от MIT в края на 80-те.
9
контент-анализатор — (понастоящем) специалист, който следи съдържанието (англ. content) на медиите с цел откриване и проследяване на пропагандни кампании. В текста — компютърна програма с аналогични функции.