8. Гласове от обора
…Антон крадеше пътя. Това му се удаваше много лесно, тъй като настилката пред него се навиваше на руло като килим, а пътните знаци, които пречеха на това, Антон обалъчваше с хипняци от лаптопския дисплей, овесен на врата му като табела на професионален просяк, след което знаците сами лягаха на пътя. Докато тикаше пред себе си навитото руло, Антон трескаво се озърташе настрани, понеже пътят се намираше в клетка, и за да го открадне, той бе прерязал няколко от прътите на решетката. От външната страна висеше табела с надпис: „ХТЛО. Тихо, то спи!“, и в мозъка на Джон мигновено присветна резидентният тълковен речник: „Хтло — път, който ако го крадеш, се навива по дължина…“ Съдейки по всичко, Джон се намираше в нещо като зоологическа градина, пълно с решетести клетки с табели: „Свинарх“, „Мамини акулчета“ и други подобни. Тук-таме се виждаха и обитателите на клетките, например „портативният змей“ наистина се захранваше с шест батерии от волт и половина, или поне така беше изобразено върху капака на левия му хълбок, но Джон изведнъж осъзна, че той също се намира в клетка, и макар че зоопаркът стоеше на плоскост с променлив ъгъл на отражение, той не можеше да види под каква табела са го курдисали, тъй като надписът гледаше навън, недостъпен за вътрешноклетъчния му поглед… Някъде наблизо, но извън полезрението на Джон, се чуваше как звучно юхтее някакъв проверяващ — дали от Програмата, дали от МАСТЕХКОН, не беше ясно, но тренираното корпоративно ухо разпознаваше, че той юхтее само така, за заплата, а не от злоба или, недай Бъже, от привързаност към ценностите на фондация „Лукач“ в особено големи размери. Антон се вслушваше в юхтежите твърде напрегнато: хванеше ли го проверяващият, щеше да му друсне солени санкции — кражбата на хтло беше категоризирана като особено опасна за хуманитарните работи. Виж, пред „Дженерал Лингвистикс“ такива проблеми не стояха — корпорацията имаше висш приоритет в системата, имаше право на фикус, имаше право дори да затапи шнорхела на правосъдието, ако това е в името на пазарното добруване…
Клетката точно срещу Джон имаше надпис: „Кантора «ЛЕЧЕБЕН БУХАЛ», силикатно дружество с неограничена безотговорност“. В кантората седеше сива масивна фигура с мрачна моржоидна физиономия и предателски стърчащ от джоба свитък с асемблерски инструкции. „Аха! — загря Джон. — Отделът за особена информация!“ В мозъка му се завъртяха данни за структурата на отдела: полиция на Тюринг, полиция на Кохонен30, полиция на Робърт Антон Уилсън31… Изведнъж екземплярът в кантората скокна, премина като през въздух двете дебели решетки, отделящи го от Джон, изкозирува и поиска неговата служебна карта и документ за право на фикус. И извади от джоба си асемблерския листинг, готов да последва инструкциите… Впрочем инструкции в листинга нямаше. Или поне откъм страната на Джон се четеше съвсем друг текст: „Финансист-филантропът Дьорд Лукач лично провери качеството на паричните знаци, произведени в неговата обогатителна фабрика. Хора, спете!“. Отдолу бе изобразен и качественият паричен знак — валутата ГМГ, или голям митичен гущер, макар че според Джон си беше чист крокодил: по-дълъг, отколкото зелен… Крокодил беше гравиран и върху личното оръжие на екземпляра от кантората, и по това, както и от стилизирания атом, който гравираният крокодил поддържаше на върха на опашката си, Джон заключи, че това е прословутата атомна пушка за крокодили. Или май беше атомна пушка за асемблерски инструкции?… В главата му изведнъж настъпи каша. Инструкции, атоми и крокодили се смесиха в пъстра суматоха, после отнякъде се взеха и верблюди, те също влязоха в суматохата, вкопчиха се с крокодилите в мъртви братски прегръдки, също като куперовски двойки електрони в свръхпроводник, нулираха си спиновете и се утаиха в най-ниското енергетично ниво. Останаха само атомите и инструкциите. Инструкциите тичкаха от атом към атом като цветни гъвкави ленти, образуващи сложна неправилна мрежа, дупчеста като швейцарско сирене, и изведнъж Джон с ужас осъзна, че това не са никакви атоми, а са елементарни изчислителни единици, предаващи си команди една на друга също като чиновници на интелектуален конвейер. Той отчаяно опита да се събуди — и не можа. Мозъкът му беше препрограмиран! Конвейерът работеше с пълна пара и нямаше никакво намерение да спира. Черепната кутия се разтърсваше от басово бучене — като в цех за интензивно разсвирване на контрабаси. Около „атомите“ обикаляха по шарени орбити някакви частици, обикаляха твърде неравномерно — някои по-бавно, други много бързо: Джон заподозря, че информацията в атомите се кодираше тъкмо от скоростта на обикалящите частици. Той трескаво се мъчеше да си спомни що за изчислителна платформа е това. Някъде във втория план на ума му се прелистваше хипертекстов справочник, прелистваше се отчаяно и безрезултатно, докато накрая някаква тайнствена търсачка не го открехна: „Мрежата от усукващи изображения32 притежава всички свойства на спонтанна изчислителна среда при стечение на някои обстоятелства. Лука Неверни, «Изчисленци на човешките души», издателство «Търтей прес», Св. Влад.“. Усукващи изображения значи, помисли си Джон…
30
Т. Кохонен — финландски компютърен учен с фундаментални трудове в областта на асоциативната памет.
32
усукващо изображение (англ. twist map) — математическа функция, играеща фундаментална роля в нелинейната динамика.