— Вижте, Джон — заобяснява тихо шефът на особения отдел. — Не са толкова прости нещата, както си мислите. Търтея например, ако искате да знаете, е в специални отношения с Хумдепа по ред важни програми…
„Да, май не е само Пейн препродавач на политическо влияние…“ — мина през ума на Джон крамолна мисъл. Но на глас той каза не това, а съвсем друго.
— А как ще се оправдае Търтея за черния си хумтех? — попита. — Или може би си е въобразил, че е толкова важен за Хумдепа, че ще го оставят да нарушава конвенцията за забрана на антисистемните технологии? Аз лично трудно мога да си представя, че е толкова важен. А освен конвенцията са нарушени и правата на хумтех-компаниите, те тепърва ще вдигнат скандали по тоя въпрос, още повече, че с тях Търтея не е в никакви специални отношения… И да беше само единият Лука при Търтея, ами то… — Джон се канеше да каже „и Ирина“, но си замълча: нека сега Вартоломей се чуди.
Вартоломей изчака няколо секунди, кимна многозначително, но не каза нищо.
„Ще трябва спешно да се санира тук езика“ — понечи да каже Джон, но се спря. Вече никак не беше убеден, че така трябва. Не беше убеден и че трябва да се въвеждат с желязна ръка нормите за киселинност на метафорите, за пределна концентрация на разни работи в медийните текстове, за стандартни рамки на асоциативните редове и целия куп подобни наредби на Хумдепа… Не беше убеден вече в никакво „трябва“. Знаеше, че от човек на неговия пост се очаква да мисли по този начин, да говори за такива неща, но реши, че събеседникът му едва ли иска да чуе тъкмо това.
— Другото, Вартоломей, е, че МУЦИ срочно трябва да си потегне организацията — каза накрая. — Това, което видях тук, е не управление за ценностно инженерство, а хранилка за властелини на мислите от запаса… вие им викате интелигенти, а ние само се объркваме от това… Крайно време е да ги впрегнете да вършат нещо полезно. Да ги технолъгизирате. — Джон подчертано произнесе думата с местен акцент. — Да, има ограничения за предаването на хумтех в страни от четвърти-пети функционален тип, но не бива да си гълтате чак езиците пред някакви там курви от Несла. Нали?
— Вижте, Джон, тъкмо тук е проблемът. Четвърти-пети функционален… — Гласът на Вартоломей изведнъж се измени — придоби дълбочина и тембър като на професионален актьор или радиоводещ. Сякаш нещо в шефа на особения отдел се беше превключило в особен режим на предаване. — МУЦИ е идеологическо учреждение, нали? Но Хумдепът, кой знае защо, е решил, че в четвърти-пети функционален тип идеологическото ведомство трябва да бъде също така обалъчено, както и охлосът. Оргреалността, зададена от метрополията за МУЦИ, е същата като оргреалността на охлоса. И то не че нашите сътрудници са толкова охлести, но ако не се правят на охлести, се набиват в очите на Хумдепа. Затова, да речем, докладите нагоре се пишат в същата понятийна рамка, в която говори телевизорът. А в нея, съгласете се, не може да се говори технолъгично дори за тези мизерни курви от Несла…
„Организираната реалност представлява определен способ за комбиниране на думите“ — изсвятка някакъв изведнъж активирал се модул в мозъка на Джон. Той почти подскочи от изненада, но се овладя.
— …комуникацията служи най-вече за идентифициране по метода „свой- чужд“, а не за предаване на факти или логически понятия — продължаваше да вещае включилият на особени обороти Вартоломей. — И какво става? Муцистите се натягат с всички сили пред Хумдепа, а на всичкото отгоре са разбрали оценъчната му система…
„Елементът не трябва да има власт върху правилата за комуникация! — изсвятка отново тайнственият нагъл модул. — В противен случай ще манипулира системата в своя полза…“
— …и умишлено докладват като обалъчени. Сами разбирате, че при това положение нагоре не се предава никаква смислена информация. Дори не се формулира какво става тук, макар че муцистите отлично го знаят.
— Цхазъмът — вметна Джон.
— Да, същият. И ако някой от личния състав се опита да говори в други термини, технолъгично, останалите се нахвърлят върху него, защото се е саморазобличил…