Компютърът мелодично пищи — съобщение от служебната поща. Офицерът за вътрешна свръзка е насочил към Сидорчук доклад на полевия интелигент. При това докладът е двойно кодиран — веднъж от вътрешната свръзка и втори път с личен ключ на самия интелигент. Интересно. Вече година и нещо до Сидорчук въобще не са идвали двойно криптирани материали. Вътрешната свръзка обича да си играе на секретност, но резидентът Сингх въобще не страда от излишен педантизъм. Пък и тяхната, на Сидорчук и Сингх, територия е съвсем скучна и безобидна. От четвърти-пети функционален тип…
Сидорчук набира дълга поредица от цифри и букви. Това не е самият ключ, а само код за разгъване на ключа. Останалото върши крипточипът на картата, пъхната в тънкия слот на компютъра. Секунди — и докладът на Сингх се разстила на екрана.
Погледът на Сидорчук веднага съзира нередното. Дори почти немислимото. Материалът не е категоризиран. Въобще. Нито по сфера на компетентност, нито по стандартния каталог, нито със семантичен индекс. В полето се мъдри само непонятна забележка от самия Сингх: „За особено разглеждане“. И още: „С особена потенциална важност“. Какво ли му е толкова особеното, чуди се Сидорчук. И хвърля целия текст към индексатора. В ъгъла на екрана светва до дупка индикаторът за натоварване. Процесорът явно се бръчка. 5, 10, 15 процента индексирани… Бавен процес е това. Докато свърши, Сидорчук успява да се нервира. Най-накрая ЛС-индексът е готов и пратен към конструкт-базата на Комитета. Секунди в очакване на резултата. И — нула! Индексът не се категоризира! Впрочем нищо чудно, Сингх навярно също е пускал индексатора, и явно със същия резултат… Сидорчук праща заявка към универсалния конструкт на „Дженерал Лингвистикс“. Тук вече резултат не може да няма, но трябва да се почака по-дълго.
СОМ11 в противни цветове изскача на екрана. Най-близките възли са… ето ги. „Психични болести“ — изписва се под курсора на мишката. Да, доста далечко от интересите на Комитета… Другият възел: „Системи със спонтанни изчислителни свойства“. Това пък е въобще дълбока теория. И едното, и другото просто са извън комитетската конструкт-база… С далеч по-малка корелация са асоциирани темите „хуманитарни технологии“ и „радикална пропаганда“. Доста под прага за класификация. Кръстосаният анализ дава идиотски предположения. „Психични болести по спонтанните компютри“, „Хуманитарни технологии за радикална пропаганда на психични болести“, „Спонтанни изчислителни свойства на психично болните“… Странни неща. Значи докладът наистина е особен. И усъвършенстваният преброител на думи, наукообразно наречен „латентен семантичен индексатор“, няма да помогне. Но защо все пак Сингх му е натресъл такъв извънтемен материал?…
Сидорчук въздъхва и се вторачва в текста на екрана.
3. Болни мозъци
„Този материал — пише Сингх — е събран в по-голямата си част от журналист-следователя Р.Й., а хипотезите върху него е направил някой си Д.Л., физик по образование и с неопределена професия (сам той причислява себе си към т.нар. «техническа лумпенинтелигенция»). Публикуван е в местната преса (оригиналът е даден в приложение А). Натъкнах се на него при рутинно сканиране на мрежата. Отнася се за прилагане, вероятно тайно, на нова, неизвестна за мен хуманитарна технология със сериозни негативни ефекти. Доколко са негативни говори фактът, че разследването се базира върху случаи на психични заболявания…“
11
СОМ (SOM — self-organizing map) — самоорганизиращо изображение на Кохонен. Метод за анализ и визуализиране на сложни данни, разработен през 80-те години.