Как изглеждаше то? Халище по размер обикновено, съшито от традиционните пет „платици“. Всяка платица е на ивици, нееднакво широки — бели, черни, вишневи, жълти, зелени, пембени. Ала при съшиването на платиците майсторицата не ги е наставила така, че „писите“ да се срещнат, за да се превърнат, както в Забърдо, в едноцветни бразди. Майсторицата от Беден пренебрегнала този обичай и „разешила“ ивиците, „разминала“ боите. Вместо да се срещнат зелено със зелено, срещаха се зелено с бяло; вместо бяло с бяло — бялото захапало черно или пембено, или вишнево, вишневото се вързало с жълто, жълтото се уйдисало със зелено… Срещи случайни, съжителства импровизирани, които правят един очарователен хаос, създават артистична пъстрота, една картина, дишаща размах и свобода.
Никой в това халище не е подреждал боите в бразди, не е строял цветовете в карета, не е командувал. Тираническата скука на геометрическите форми е пометена, шаблонът е забравен. Боите ликуват и празнуват по всички кьошета, подали си ръка, танцуващи, освободени, озарени… Една република от цветове без „главни“ и „нищожни“, без водачи и царе!
В „хубавицата от Беден“ има въздушност и лекота, един празник, устроен не с ярките, а с тъмните бои. И в това е неговата „тайна“. Художничката пестила яркото, стискала го, кътала го — давала простор на черното, на тъмнозеленото и вишневото, на масленосивото и тъй сътворила оня малко тъмен, „нощен“ небосклон, на който всяка капчица пембе засиява като звезда, всяко петънце оранж се превръща в светило, всяко квадратче бяла боя блясва като „прозорче“, синоним на лекота и на мечта.
Помолихме жената, майсторка на „хубавицата“, да ни каже как е сътворила тая красота, но тя ни отвърна кратко и сухо:
— Както се прави. Козината стригохме… прахме я, предохме и ткахме…
Нищо повече не каза, но други ни разказаха, че тая възрастна, пихтава, обибулена във фередже старица била чудна мома. Галила се с един, бягала дори с него, но баща й я хванал, вързал я и я дал на някакъв ага, трийсет години по-възрастен от нея, урзузин и касканджия, който на двора си направил чешма, за да не ходи младата му невяста вън от къщи, да я не вижда никой и никого да не вижда тя.
Така се занизали дните и нощите й, протекли годините й в полусенките на пармаклъка… Една красота умирала постепенно в едно лице, за да възкръсне в едно халище. Една затисната под камък свобода намерила размах в цветовете. Мъката се превръщала в радост, повехналите чувства разцъфтели, валмото козиняво прошавало, засмяло се и от кросното се родило… същество.
… Халището заживяло.
Разбира се, такива халища не се правят лесно. Нужно е едно вълнение, една съдбоносна преживелица, за да го разтърси, за да го жегне вдъхновението… Едно страдание да потърси възмездие, спасение в красотата… Една радост — да проговори с езика на боите. А иначе халищата са много. Има села с по десетина къщи, в които има по няколкостотин, но тука не е думата за „козиняците“, а за картините от козина, където личат не ръцете на жената, а душата й.
В Забърдо има две сестри: Кадрие Салихова Перунева и Айрие Атемова Сюлейманова. Едната е кротка, мека и сърдечна, другата е дяволита и чевръста, буйна. Халищата на кротката са едно съзерцание на света, а на буйната — отсечено, неспокойно движение; едното халище е тихо съзвучие, другото — песен от цяло гърло. Защото в хубавото халище всеки цвят е звук и символ, който ни говори. Ето езика на цветовете, с които си служи Айрие:
— Зеленичкото е кувет, то е, дето дава сила;
— пембеното — байрямчек, радостчица;
— лилавото е кротичко;
— синьото вика: „бива, бива“ (обещава);
— бялкото нито дава, нито взима;
— червеното е „галило“ (любов);
— ясножълтото — хвалба;
— когато е с малко пиперец (оранж) — то е слава; и т.н.
За да направиш халище, трябва да усещаш цветовете. Да знаеш каква боя да сложиш до червеното, за да го превърнеш от кръв в царствено великолепие и тържество, колко „пипер“ да се пръсне върху жълтото, за да стане от хвалба на слава. До какъв цвят да поставиш безстрастното сиво, та да припалиш в него блясък и душа. Как да измъкнеш бялото от бялата му скука, за да стане глътка въздух. С помощта на черното да правиш ден, лилавото да преобърнеш в злодей, а пембеното да се надвисва над ада.