Във вазата на стаята му за тренировка имаше свежи цветя. Кучетата бяха наклякали в краката му с вдигнати глави и очакваха да ги потупа и приласкае.
Той отвори пакета и извади току-що купената го-генсеи. Това бе сива туника от груб памук, която се пристягаше в кръста. Съблече дрехите си и навлече го-генсеи. Стана му приятно от допира на тъканта. В този миг кучетата излаяха и той разбра, че тя идва.
Спря на прага на вратата в мига, в който го зърна, после свали поглед върху дрехата и отново го погледна в очите.
— Пак заминаваш — отбеляза тя.
Той кимна безмълвно.
— Сега ли?
Отново кимна утвърдително.
Приближи се до него, погали устните му с върха на пръстите си и облиза своите устни.
— Вече е много късно — каза тя. — Утрешният ден не е толкова далече. — И се приближи плътно до него.
Той остана, без да помръдва и след това съвсем бавно я обгърна с ръце.
Права беше. Утрешният ден бе много по-удачен за начало на Хилядадневния поход.