— Хиндж! — извика Уолфнагл към мъжа, който се усмихна неопределено и кимна. — Ей, аз съм Еди Уолфнагл.
Двамата се здрависаха и Хиндж каза:
— Да влезем в колата, защото някой може да ни види.
— Добра идея — съгласи се Еди.
Те влязоха в хондата.
— Къде е твоята кола? — поинтересува се Еди.
— На къмпинг съм — обясни Хиндж. — Ей там, на около миля оттук.
— О! — Уолфнагл усети, че изпитва нетърпение. От два месеца мечтаеше точно за този миг. Колко лесно изглеждаше всичко сега. — Ъ-ъ… може би… ъ-ъ, трябва да ми покажеш нещо. Нали разбираш, някаква идентификация.
Хиндж извади дебел жълт плик от вътрешния си джоб и го разклати, държейки го с два пръста за ъгълчето.
— Това трябва да ти бъде достатъчно — каза той. — Предполагам, носиш стоката?
— Ето я. — Еди извади ролка 35-милиметров филм от джоба на палтото си и я показа също с два пръста, но когато Хиндж протегна ръка, той затвори пръсти около нея. — Ами… — и потри един в друг палец и показалец, усмихнато.
Само за миг погледът на Хиндж проблесна студено, но наистина за миг и после той се усмихна. Подаде на Еди плика. Еди даде на Хиндж ролката и разпечата плика. Пачки от красиви нови стодоларови банкноти. Прелисти ги с ловкостта на крупие от Лас Вегас.
Хиндж извади бижутерска лупа от джоба си, закрепи я на окото си с вежда и размота около един фут от филма, разглеждайки го на светлината.
— Какво мислиш? — попита Еди, все още броейки.
— Дотук добре. Всичко ли снима?
— Нали е пред очите ти, приятел. Чертежите и истинската инсталация. Точно както поръча доктора, нали?
— Да.
— Всичко е там — подчерта Еди и се изхили по детски. — Не мога да повярвам, човече. Сто бона. Знаеш ли какво? Не мисля, че моят старец е направил сто бона през целия си шибан, нещастен живот.
— Поздравления.
Еди свали високата шапка, сложи плика в нея и отново я нахлупи на главата си.
— Ето какво — продължи той, — ако пожелаеш още нещо, аз съм твоят човек, окей? Мога да открадна патериците на сакат и той няма да разбере, преди да е паднал по задник.
— Ще поддържаме връзка.
— Захванах се с тази работа на девет години. Първата си кола откраднах на дванайсет. Едва можех да гледам над волана. Преди да навърша шестнайсет, вече имах към двеста поръчки. И никога не ме хванаха. Изобщо не знам как изглежда пандиза отвътре.
— Късметлия си.
— Не, талантлив съм. Може да има и малко късмет, но основното е талантът.
— Исках да кажа, че си късметлия, че никога не си бил в затвора. Как изпълни тази поръчка?
— А-а, с две думи: озовах се където трябва, когато трябва. Мерките за сигурност на платформата все едно че не съществуват. Чертежите? Е, тук вече имах късмет. Бяха ги извадили накуп една вечер, проверявайки нещо за помпената станция. Когато свършиха, помолиха ме да ги занеса долу при инженерите. Казах им „Да, няма проблем“ и се отбих в моята стая по пътя, измъкнах старата минолта и щрак-щрак, подпечатах си застрахователната полица.
— Просто така, значи? Без никаква подготовка?
— Точно така, схванал си как се прави. Стоиш нащрек, а нещата се подреждат както ти се иска. Ама виж какво, аз знаех, че държа в ръцете си нещо важно, ясно ли е? Знаех, че някой някъде ще поиска да разгледа тези чертежи. Това, което трябваше да направя, бе да открия този някого. И, хоп, появи се ти. Какъв късмет!
Аматьор, помисли Хиндж. Който може да ги забърка всякакви. И все пак наистина беше късмет, че информацията най-напред стигна до него.
— Как мога да съм сигурен, че не си проявил филма? Защото може да се опиташ да продадеш материала на конкуренцията.
— Виж, това би било доста тъпо, а? Искам да работя още за вас, момчета. Защо да си прерязвам сам гърлото?
— Приемливо обяснение — призна Хиндж.
— Знаете как да се свържете с мен, нали? Камден, Ню Джърси. Адресът на сестра ми. Много сме близки с тази кучка.
— Да.
— Междувременно ще попътувам — намигна Уолфнагл.
— Заслужи си екскурзията.
— Да, така е. Е, ъ-ъ, има ли нещо друго?
— Да. Имаш ли огънче?
Дали имал огънче? Че как иначе? Не огънче, а цяла запалка „Дънхил“, това имам. Той извади златната запалка, отвори капачката, щракна я и поднесе пламъчето към върха на пурата. Чу леко „пуф“, видя от края на пурата да излита пепел и усети остра болка в шията.