Първоначално помисли, че го е ухапала пчела и изплашено махна с ръка през гърлото си.
Нещо изтрака по таблото на колата и падна на пода.
Той се наведе и го взе. Беше някаква стреличка. Гледаше я, без да разбира.
Тъпо.
Стреличката влизаше и излизаше от фокус пред очите му. Усети сърбеж по кожата. Престана да чувства ръцете си. Краката му сякаш бяха заспали.
Сърбежът стана остър, болезнен, а после болката стана нетърпима. Кожата му беше сякаш набодена с иглички, които се превърнаха в ножове. Искаше да издере с нокти болката, но не можеше да помръдне. Гърдите му бяха попаднали в юмрука на гигант. Отваряше уста, за да погълне глътка въздух. Но безуспешно.
Отчаяно се обърна към Хиндж, но Хиндж се бе превърнал в някакво размито привидение, което плуваше напред-назад в неговата реалност. Уолфнагл изглеждаше като риба в аквариум, с очи изхвръкнали от орбитите и устни, които беззвучно се отваряха и затваряха в пародия на дишане.
Изстрелът се оказа добър: точно в сънната артерия. Живакът подейства бързо — трийсет, четирийсет секунди след попадането му в кръвта и когато Уолфнагл започна да се хвърля, Хиндж го хвана за ръцете и го заби в седалката на колата. Малко по-късно започнаха спазмите и Хиндж вече с мъка го удържаше. Той беше много по-силен, отколкото изглеждаше. Пристъпът продължи около минута, след което зъбите на Уолфнагл затракаха и изведнъж челюстите му се затвориха. В гърлото му се разнесе приглушено ръмжене. Тялото му се вдърви. Очите му се подбелиха и погледът в тях се кръстоса. Хиндж дочу, че се изпуска.
Хиндж го задържа още малко и после го освободи. Тялото някак се сви, преди да се отпусне на седалката. Неочаквано брадичката падна на гърдите му. Хиндж наклони шапката и дебелият жълт плик се хързулна в ръката му. Пресегна се и взе стреличката от вдървените пръсти на Уолфнагл. После докосна с два пръста гърлото му. Не долови никакъв пулс.
Хиндж слезе от колата. Откъм океана духаше вятър, който раздвижваше палмовата горичка, преди да се спусне с въздишка в кратера на Халеакала. Някаква птица изграчи и изхвърча между дърветата. И после се спусна тишина. Дотук добре.
Той заобиколи колата от страната на Уолфнагл, освободи ръчната спирачка и я насочи в къса дъга към океана. Оттук до брега имаше около двеста ярда черна, втвърдена, застинала лава без никакви препятствия. Той се огледа. Нямаше никой. Завъртя ключа на запалването и двигателят с изкашляне се събуди за живот. Хиндж повдигна капака и дръпна регулатора на газта с един инч. Двигателят изрева. Върна се до прозореца на шофьора, натисна педала на съединителя с тоягата, включи на първа скорост, задържа вратата с ръка и отскочи назад, освобождавайки съединителя и затръшвайки вратата. Задните гуми изсвистяха. Двигателят работеше почти на максимални обороти. Колата се стрелна напред, набра скорост, удари се в ръба на лавното поле и прескочи през него. Криволичейки тя се насочи към океана, после се обърна обратно и се насочи нагоре по възвишението, изкачи се на десетина фута, прекатури се и преобръщайки се странично стигна до откоса. Все така преобръщайки се мина през ръба и полетя надолу, надолу, за да се стовари накрая във водата. Във въздуха се издигна гейзер, мигновено поет настрани от вятъра. През колата мина вълна, после втора и след малко единственото, което Хиндж можеше да види от нея, беше багажникът. Мощна вълна я подхвана и я заби в края на полето от лава. Океанът бучеше и вдигаше пръски пяна. Колата изчезна.
Хиндж бързо се върна в горичката, изкачи се до билото и приседна за момент. Наоколо беше тихо, с изключение на вятъра и далечното бумтене на прибоя. Той се усмихна сам на себе си, осъзнавайки, че пурата е още между зъбите му. Смачка я в дланта си, разтвори пръстите, загледа се, докато вятърът издуха натрошения тютюн, после изгори плика с остатъците.
Хиндж се чувстваше добре. Всичко беше протекло по плана без ни най-малък проблем. Толкова с дребния крадец. Той извади ролката с филма, щракна запалката под него и изчака докато пламъкът го унищожи. След това се отправи към колата си.
Хиндж отложи телефонното обаждане за аерогарата в Хонолулу. Набра 800 и се изненада колко бързо се осъществи връзката.
— Да? — чу се глас от другата страна на линията.
— Докладвам.
— Идентифицирайте се.
— Хиндж. Q-13.
— Включвам на запис.
— „Джек побързай, Джек поспри, Джек…“8