Робърт кимна.
— Тя обичаше ли да ходи сама или с приятели на такива места?
— Доколкото знам, не — колебливо отговори Джо.
— Знаете ли дали е участвала в нестандартни събирания? — вметна Карлос.
Джо и Робърт го изгледаха недоумяващо. Никой от двамата не разбра точно какво има предвид под „нестандартни събирания“.
— Не разбирам какво имате предвид — каза Джо.
На Робърт също му стана интересно как партньорът му ще обясни мисълта си. Карлос реши, че ще е най-лесно да го каже направо:
— Участвала ли е в сексуални оргии, садо-мазо, фетишизъм… такива неща?
— Какъв е този въпрос?
— Въпрос, който може да помогне за разследването.
— Нима намеквате, че Вики е извратена? — възмути се Джо.
— Не, само питам дали си падаше по такива неща.
— Не, не си падаше.
Робърт реши да смени темата:
— Какво е финансовото й положение? Имам предвид, добре ли припечелва?
Джо го погледна с вид, сякаш искаше да каже: „Какво общо има това?“.
— Може ли да си позволи да си купува скъпи неща — опита се да обясни Робърт.
— Какви неща? Наркотици ли? — още по-смутено попита Джо.
— Не. Козметика — овлажнители за кожа, кремове, грим, нали се сещате, женски неща.
— Е, не е богата, особено по лосанджелиските стандарти, но бих казал, че припечелва достатъчно. Що се отнася до козметиката, способна е да изхарчи цяло състояние. Виждал съм я да плаща 300 долара за вечерен крем против бръчки „Антикартър“, а шишенцето беше колкото пакет дъвки.
Робърт изненадано вдигна вежди.
— И това не е всичко — продължи Джо. — 400 долара за швейцарски крем за очи, 150 долара за лак за нокти, да не говорим колко харчи за маникюр, педикюр, овлажнители, разкрасяване и SPA процедури. Може да гладува, но не може да живее без кремчетата и помадите си. Вики е много суетна. Може би малко прекалено.
— Има ли шкафче, където държи вещите си тук? — попита Робърт.
— Да. Всички от персонала имат шкафчета. Ние насърчаваме служителите си да тренират. Всички имаме шкафчета.
— Чудесно. Може ли да погледнем нейното?
— Ключалката не е електронна. Заключва се с четирицифрен код и само тя го знае.
— Сигурен съм, че има начин да се разбие кодът — вметна Карлос.
Джо се намръщи, явно се колебаеше дали е редно.
— Не трябва ли да имате съдебна заповед, за да ровите във вещите й?
— Опитваме се да я открием, не да я вкараме в затвора. Докато извадим заповед, ще ни трябват един-два дни, а това може да ни струва ценно време — отговори Робърт.
— Шкафчето е в женската съблекалня.
— Трябват ни само пет минути. Просто кажете на жените в съблекалнята да се облекат.
Настъпи кратко мълчание.
— Губим време — настоя Робърт.
— Добре — предаде се най-сетне Джо. — Изчакайте няколко минути. Ще кажа на момичетата да предупредят клиентките.
Робърт продължи да наблюдава Джо, докато той бързо говореше със служителката.
— Сигурен ли сте, че не сме се виждали досега? Наистина ми изглеждате познат — попита детективът, след като управителят на спортната зала остави телефона.
— Снимал съм се за няколко списания по културизъм. Аз съм професионален състезател. Вие също ми изглеждате в доста добра форма. Четете ли списания за фитнес?
Робърт щракна с пръсти:
— Да, веднъж или два пъти съм си купувал. Може би там съм ви виждал.
Джо се усмихна кисело.
Десет минути по-късно стояха пред шкафче номер 365 в женската съблекалня. Джо въведе резервния шестцифрен код, който позволяваше да се заобиколи оригиналната комбинация на Вики. Лампичката на ключалката светна зелено и вратичката се отвори. Карлос бе донесъл гумени ръкавици от колата и Робърт се зае да претърси съдържанието на шкафчето.
Нямаше много вещи. Чифт маратонки, два чифта чорапи, шорти, горнище и чифт ръкавици за вдигане на тежести. На горната полица намери каквото търсеше. Дезодорант и четка за коса. Взе ги и ги прибра в отделни найлонови пликчета.
Джо наблюдаваше и недоумяваше защо само тези два предмета заинтересуваха детектива.
52.
В осем вечерта доктор Уинстън тъкмо се канеше да си тръгва от работа, когато Робърт му се обади. Дезодорантът и четката за коса трябваше да бъдат проверени за отпечатъци и косми.
Робърт знаеше, че резултатите от ДНК анализа на намерените косми ще излязат най-рано след пет дни, може би след три, ако пуснат поръчка с най-високото ниво на спешност, но отпечатъците можеха да се снемат още тази нощ. Доктор Уинстън каза, че ще изчака резултата.