— Друго ми казаха.
— Излъгали са те. Кой, по дяволите, ти е казал такова нещо?
— Няма значение. Интересува ме какво знаеш ти.
— Не знам нищо, човече — измънка наркоманът, като жестикулираше енергично, без да поглежда Джером в очите.
— Виж какво, има два начина да се разберем. — Бодигардът извади целофановото пликче, което му беше показал по-рано. — Можеш да ми кажеш какво знаеш и да получиш десет такива.
Дарил се размърда смутено.
— Десет ли?
— Точно така.
Дарил не беше виждал толкова хероин на едно място. Можеше дори да продаде част от него със скромна печалба. Той нервно облиза напуканите си устни.
— Нямам нищо общо с това, човече.
— Не съм казал, че имаш. Просто искам да ми кажеш какво знаеш.
Дарил започваше да се поти. Имаше нужда от поредната доза.
— Хората, които се занимават с това… те са кофти копелета, човече. Ако разберат, че съм пропял, ще ме очистят.
— Не и ако аз ги намеря първи. Тогава няма да има от какво да се страхуваш.
Дарил нервно потърка устата си, сякаш искаше да изтрие нещо.
— Предполагам, че вторият начин да се разберем, е болезнен, нали?
— За теб… да.
Дарил си пое дълбоко въздух и издиша бавно.
— Добре, но не знам имена.
— Не искам имена.
— Ами ето какво. От известно време нещо не ми върви — с тих и тъжен глас заговори наркоманът. — Рядко ми се случва да ям друго, освен огризките от нечий чужд обяд. Ако имах възможност да се къпя всеки ден, щях да го правя, но знаеш, че не е лесно, когато си толкова изпаднал. През повечето време спя на улицата, затова навсякъде ме устройва, но ако имам покрив над главата, е по-добре.
Джером слушаше търпеливо.
— Преди няколко месеца се бях надрусал, напих се и се озовах в някаква изоставена фабрика в Гардена.
— Гардена ли? Това е доста далеч от града — отбеляза Джером.
— Да, аз доста пътувам. Това е едно от предимствата да си скитник — мрачно се усмихна Дарил. — В задната част на сградата още имаше запазена част от покрива над една стая, затова се трупясах там. Събуди ме шум от кола. Нямах представа колко е часът, вероятно е било късно, все още беше тъмно. Както и да е, от любопитство надникнах през една дупка в стената да видя какво става.
— И какво видя?
— Четирима мъже измъкнаха една вързана жена от голям микробус.
— Къде я заведоха?
— Отзад, по една пътечка. Стана ми любопитно и тръгнах след тях. Не знаех, че сградата има подземие, но имаше. Голяма желязна врата, скрита във високата трева в края на пътечката. Изчаках пет минути, после слязох след тях.
— И?
— Долу беше мръсотия, пълно с плъхове и лайна, миришеше на кенеф.
И това го казваше човек като Дарил.
— Човече, вътре бяха нагласили всичко. Прожектори, камери, такива неща. Сградата е почти съборена, стените са целите в дупки. Беше лесно да гледам, без да ме видят.
— Какво правеха?
— Ами отначало си помислих, че снимат порнофилм. Вързаха жената на един стол. Тя риташе и пищеше, опитваше се да се съпротивлява, но те й удариха як пердах. Двама снимаха, а другите двама обработваха момичето. Само че не беше порно, човече. — Дарил зашепна. — Пребиха я и я изчукаха, а после я заклаха, човече. Изтърбушиха я като тиквен фенер, и то не на ужким. — Гледаше с премрежен поглед, сякаш още виждаше сцената от онази нощ. — После почнаха да се хилят, човече, сякаш правеха нещо много забавно. Извратена работа.
— Ти какво направи?
— Уплаших се, но знаех, че ако вдигна шум, аз ще съм следващият. Затова, докато чистеха, се измъкнах навън, скрих се в старата фабрика и останах, докато се съмна. Никога след това не съм ходил там.
— Да, но си спомняш къде е, нали?
— Да, мамка му.
— Хайде тогава, да тръгваме.
Джером извади двайсет долара от портфейла си и стана.
— Къде да тръгваме?
— Към Гардена. Искам да видя тази стара фабрика.
— Хей, човече, не сме се разбирали да те водя там.
— Сега се разбираме.
— Стига бе, човече. Нали ти казах каквото знам, така се бяхме разбрали. Не си ли заработих пликчетата?
— Ако искаш пликчетата, трябва да ме заведеш.
— Не е честно, човече, не беше такава сделката.
— Сделката се променя.
Дарил знаеше, че няма избор. Отчаяно се нуждаеше от доза хероин.
— Добре, човече, но ако ония типове са там, оставам в колата.