Двайсет и два дни след самоубийството на Спенсър патрул спрял момчето, което поддържало басейна им, на едно шосе в Юта. В колата му намерили 38-калибровия револвер на Джон, а също бижута и бельо на Линда. Балистичната експертиза доказа, че куршумът, убил Линда Спенсър, е бил изстрелян от същото оръжие. Чистачът на басейна призна, че я е застрелял. Робърт и Скот бяха подложени на внимателна проверка от медиите, началника на полицията, главния комисар и кмета. Обвиниха ги в небрежност и некадърност. Ако капитан Болтър не се беше застъпил за тях, щяха да се простят с детективските значки. След приключване на разследването ги принудиха да излязат в дълъг отпуск. Това се случи преди около шест години.
7.
— Какво е това? Какво видя? — попита Карлос, като се приближи към партньора си.
Робърт стоеше като втрещен и с широко отворени очи гледаше нещо, изрязано върху кожата на жената — нещо, което никога нямаше да забрави.
Карлос мина на пръсти зад него и погледна над рамото му, но макар че успя да огледа по-добре врата на жертвата, това не разсея недоумението му. Изрязаният в кожата символ не му говореше нищо.
— Какво означава това? — попита, като се надяваше някой да му обясни.
Мълчание.
Карлос се приближи още. Символът приличаше на два свързани кръста: единият изправен, другият — обърнат. Не виждаше никакъв смисъл в тях.
— Това някаква извратена шега ли е, капитане? — най-сетне заговори Робърт, сякаш излизаше от транс.
— Извратено е, но не е шега.
— Някой няма ли да ми обясни какво става? — нетърпеливо изръмжа Карлос.
— Мамка му! — изруга Робърт и пусна косата, която отново падна върху раменете на трупа.
— Ехо! — извика Карлос и размаха ръка пред очите на партньора си. — Не си спомням да съм си слагал шапка-невидимка тази сутрин. Някой няма ли да ми обясни какво става?
Робърт имаше чувството, че в стаята изведнъж е станало по-мрачно, по-задушно. Главоболието, което цепеше главата му, блокираше мислите му. Той разтърка възпалените си очи, сякаш се надяваше всичко да е просто лош сън.
— По-добре разкажи на партньора си какво става, Хънтър. — Думите на капитан Болтър го върнаха грубо към действителността.
— Благодаря — каза Карлос, облекчен, че най-после някой е на негова страна.
Робърт все още не обръщаше внимание на партньора си.
— Нали знаеш какво означава това, капитане?
— Да, представям си.
Робърт прокара пръсти през косата си.
— Медиите ще пощуреят, когато научат.
— Медиите няма да разберат нищо. Аз ще се погрижа за това — увери го капитанът. — Но ти все пак проучи дали случаят наистина е такъв.
— Какъв е случаят? — изкрещя Карлос.
Доктор Уинстън се намеси:
— Слушайте, каквото и да се налага да правите, не можете ли да го правите навън? Момчетата трябва най-после да започнат огледа. Да не губим повече време.
— Колко ще им трябва, за да приключат? — попита Робърт. — Кога ще имаме някаква информация?
— Не знам точно, но като съдя по размерите на къщата, ще им трябва поне един ден, а може да се проточи и през нощта.
Робърт добре познаваше процедурата. Не му оставаше друго, освен да чака.
— Като излизаш, кажи на момчетата от лабораторията да дойдат — заръча лекарят и се приближи до трупа.
— Да, добре — отвърна Робърт и кимна на Карлос, който все още гледаше като объркано дете.
— Никой нищо не ми казва — запротестира младежът.
— Хайде, ако ме закараш до нас, ще ти разкажа всичко по пътя.
Робърт погледна още веднъж обезобразеното тяло, завързано за дървените стълбове. Трудно беше да си представиш, че само преди няколко дни това е било жива жена. Той отвори вратата и излезе. Карлос го последва. Навън, докато вървяха към колата, Робърт все още изглеждаше притеснен.
— Къде е твоята кола? — попита Карлос, докато отваряше вратата на хондата си.
— Какво? — Робърт все още не беше събрал мислите си.
— Колата ти? Къде е?
— О! В Санта Моника.
— Санта Моника! По дяволите, това е на другия край на града.
— Имаш ли по-полезна работа?
— Вече не — отвърна Карлос, като го погледна глуповато. — Къде точно си я оставил?
— Знаеш ли бар „Хайдаут“?
— Да, знам го. Какво, по дяволите, си правил там?
— Не си спомням.
— Оттук до Санта Моника ще ни отнеме около два часа. Поне ще имаме време да поговорим.