— Какво се случва тази нощ? — попита Робърт със засилен интерес.
— Не знам точно, но е нещо голямо.
61.
Робърт последва указанията на Стивън и двамата се срещнаха до изоставената фабрика в Гардена.
— Боже! Какво ти се е случило? — попита Стивън, когато видя надраното лице на колегата си.
— Дълга история. Какво става тук?
Стивън му подаде бинокъл.
— Там долу, в задната част на сградата.
Робърт погледна натам.
— Много е тъмно. Какво трябва да гледам?
— Близо до северната стена. Ето там — посочи Стивън.
— Чакай… Това микробус ли е? — попита Робърт малко по-заинтригувано.
— Микробусът на Краля. Преди около половин час пристигна с четирима от своите хора и слязоха в подземието в задната част на сградата. Носеха малък арсенал.
Интересът на Робърт се увеличи.
— Какво става?
— Не знам, но разделихме екипа на две. Едните наблюдавахме Краля, а другите следяхме дясната му ръка, оная горила.
— Да, и какво?
— Ами през последните няколко дни се случва нещо. Усилено търсят нещо или някого. Каквото и да е, мисля, че вече го намериха.
Робърт погледна набързо сградата. „Краля не знае, че жертвата не е Джени — помисли си. — Търсил е убиеца и може би е попаднал на следа“.
— Къде са другите от екипа?
— Освободих ги. Нали каза, че не искаш повече да следим приятеля ти наркопласьор. Показвам ти това, защото помислих, че може да ти е интересно. Сега и аз си тръгвам.
— Преди това кажи къде точно отидоха.
— Виждаш ли пътечката зад главната сграда? — Стивън отново посочи към фабриката. — Тръгни по нея. Там влязоха, но трябва да си луд, ако отидеш сам. Къде, по дяволите, е новият ти партньор?
Робърт се поколеба, преди да отговори с не много убедителен тон:
— След малко ще дойде.
— Искаш ли да се обадя за подкрепления?
— Не, ще се справим.
Робърт знаеше, че капитан Болтър ще получи удар, ако поиска подкрепления след разговора, който бяха водили по-рано.
— Както искаш.
Стивън се качи в колата си и отпътува.
— Какво правя, по дяволите? — измърмори, докато проверяваше пистолета си. — Не ти ли се събраха достатъчно опасности за един ден, Робърт?
Извади малък фенер от жабката и тръгна към пътечката, която му беше показал Стивън.
62.
Робърт заобиколи зад фабриката и в задния й край видя желязна врата, скрита между растителността. Надолу към подземието водеше каменно стълбище. Той се ослуша.
Тишина.
Предпазливо тръгна по тъмния тунел.
Тежката миризма на гнило и влага го задави. Уплаши се да не го чуят как кашля.
— Какво правиш, Робърт? — прошепна сам на себе си. — Пак стара съборетина, пак влажно подземие…
Тунелът в долната част на стълбището беше тесен, с бетонни стени и осеян с боклуци. Отвътре се чуваха гласове — гласовете на няколко души, гневни гласове. Към миризмата на гнило се прибави воня на клозет. Навсякъде пълзяха плъхове.
— Мразя плъхове — изсъска Робърт през зъби.
Достигна голямо кръгло помещение с полуразрушено квадратно заграждение по средата. Стените бяха целите в дупки. Гласовете идваха от тази стаичка. Робърт изключи фенера и се промъкна по-близо, като внимаваше да не се спъне в някоя от изпадалите тухли, разпилени по целия под на подземието. Заобиколи квадратната стаичка и се скри зад няколко стари торби цимент на няколко крачки от стената. Наведе се и надникна през една дупка. Забеляза някакво движение вътре, но от този ъгъл не виждаше ясно.
Гласовете станаха по-силни. Робърт разпозна Краля:
— Няма да ти направим нищо лошо. Дошли сме да те спасим от тези копелета. Свободна си, всичко свърши. Сега ще свалим превръзката от очите и гумата от устата ти. Не се страхувай, няма да те нараня.
„Какво, по дяволите, става тук?“ — помисли си Робърт. Трябваше да се приближи още. Промъкна се по-близо до стената и бързо намери по-добро място, откъдето можеше да гледа през една по-голяма дупка. С лице към срещуположната стена и ръце на тила стояха трима мъже. Единият беше чисто гол, но гърбът му беше плътно покрит с татуировка, изобразяваща разпнатия Христос. Краля стоеше коленичил пред трепереща от страх млада брюнетка. Жената беше със завързани очи, запушена уста и стегната за метален стол. По тялото й висяха парцали от разкъсана мръсна черна рокля. Сутиенът й също беше разкъсан. Около зърната на гърдите й се виждаха пресни изгаряния от цигара, започваха да се образуват мехури. Краката й бяха разкрачени и вързани за стола. Вагината й бе разголена и около нея имаше още изгаряния от цигара. Косата й беше сплъстена от засъхнала кръв. Долната й устна бе подута и цепната.