Выбрать главу

Краля посегна зад главата на жената. Превръзката падна от очите й и тя примигна бързо няколко пъти. Силната светлина я заслепи. Гумената топка, с която бе запушена устата й, беше стегната толкова силно, че ремъците се бяха впили в устните й. Тя се задави, когато Краля отпуши устата й. Наркопласьорът извади хартиена кърпичка от джоба си и избърса лицето й от остатъците от грим и засъхнала кръв. Един от хората му освободи ръцете и краката й. Жената заплака. Тялото й се тресеше при всяко изхлипване, но сега на лицето й се четеше не само страх, а и облекчение.

— Как се казваш? — попита Краля.

— Беки.

— Ще се оправиш, Беки. Ще те измъкнем оттук.

Той й помогна да се изправи, но коленете й се подвиха. Краля я задържа и я остави отново да седне на стола.

— Спокойно… Краката ти още са слаби. Не трябва да бързаме. — Престъпният бос се обърна към един от хората си: — Намери нещо да я покрием.

Другият мъж се огледа за някаква дреха или парцал, но не намери нищо.

— Ето, вземи това.

Робърт разпозна гласа на Джером от нощния клуб. Той съблече ризата си и я подаде на Краля. Широката дреха стоеше на дребничката жена като рокля.

— Всичко ще се оправи, Беки. Страшното мина. — Изведнъж гласът на Краля придоби съвсем различен тон. — Заведи я горе, прибери я в колата и не се отделяй от нея — заповяда на някого.

Робърт бързо се скри зад торбите с цимент. През пролуката между чувалите видя друг едър мъж да излиза от стаята с треперещата от страх жена в ръце.

— С мен ще си в безопасност, Беки — увери я мъжагата с грижовен глас.

Робърт изчака да изчезнат в другия край на коридора и отново се промъкна до наблюдателницата си.

— Значи вярваш в Исус, а? — с гневен глас заговори Краля на голия мъж.

Татуираният не отговори.

Краля го удари в гърба с приклада на двуцевната си пушка и той се свлече на земята. По-ниският от тримата заловени мъже инстинктивно се обърна, но в този момент Джером го фрасна с автомата си „Узи“ в лицето. Кръв опръска стената. Два зъба издрънчаха на земята.

— Кой ви поръча да снимате? — гневно изкрещя Джером.

„Мамка му! Стивън беше прав, че имат цял арсенал“ — помисли си Робърт.

— На колко беше това момиче, на двайсет и осем, двайсет и девет? — Краля изрита падналия мъж с все сила в корема. — Стани и се обърни, отрепко!

Краля направи няколко крачки пред уплашените мъже.

— Знаете ли кой съм аз?

Въпросът увисна във въздуха. След малко най-ниският от тримата кимна.

Краля го погледна удивено.

— Значи знаете кой съм — продължи със спокоен глас — и въпреки това отвлякохте едно от момичетата ми, изнасилихте го, измъчвахте го и го убихте?

Никой не отговори.

— Това вече е феноменална глупост. Вие двамата… съблечете се! — заповяда на двамата облечени мъже.

Те го погледнаха недоумяващо.

— Глухи ли сте бе, кретени? Каза да се съблечете! — изкрещя Джером и удари единия, който носеше очила, в корема.

— Абе тези пишки с лупа трябва да ги гледаш — подигра им се Краля, след като огледа голите им тела. — Нищо чудно, че мацките не ви пускат. Вържете ги за столовете, както правеха с жертвите си!

Щрак! Зад гърба си Робърт чу познатото изщракване на полуавтоматично оръжие. След части от секундата усети студения допир на дулото в тила си.

— Не мърдай! — заповяда някой.

63.

Вратата се отвори и въоръженият мъж изблъска Робърт в стаята, като държеше пистолета си допрян в тила му.

— Намерих този боклук да се крие навън. Носеше това — каза мъжагата и хвърли пистолета, който беше взел от Робърт, на пода.

Краля се обърна.

— Детектив Хънтър? Каква изненада.

— Детектив ли? — удиви се Уорън, който беше открил и заловил полицая.

— Какво, по дяволите, ти се е случило? — попита Краля, като огледа насиненото и надрано лице на Робърт.

— Не гледай мен, шефе — побърза да се оправдае Уорън, като вдигна ръце. — Когато го намерих, вече си беше грозен.

Робърт се огледа. Стаята беше осветена с професионални филмови прожектори, а подът — покрит с найлони. Металният стол, на който беше вързана жената, се намираше в средата на стаята. До стената зад Краля имаше масичка с различни ножове. В единия ъгъл на статив бе монтирана полупрофесионална видеокамера, а зад нея имаше още два стола. Няколко секунди бяха достатъчни на Робърт да разбере къде е попаднал.