— Два часа ли? — изненада се Робърт. — Какво имаш под тоя капак? Двигател на мотопед?
— Забеляза ли изораните пътища, докато идваше насам? Това е нова кола. Нямам намерение да си разбивам амортисьорите, затова, докато не излезем от този лунен пейзаж, ще караме мнооого бавно.
— Както кажеш.
Робърт седна и си сложи колана. Огледа се. Сякаш бе попаднал в автомобила на човек, страдащ от мания за чистота. Вътре беше безупречно. Без пликчета от чипс на пода, без следи от разлято кафе по тапицерията, без мазни петна от понички — нищо такова.
— По дяволите, новобранец, да не би да чистиш това нещо всеки ден?
— Обичам колата ми да е чиста. Не е ли по-добре, отколкото да се возиш в кочина?
— Каква е тази миризма? Прилича на… „тути фрути“.
— Нарича се „освежител за коли“. Можеш и ти да го пробваш в своята стара таратайка.
— Хей, нищо ми няма на колата. Може да е стара, но е здрава като танк. Не е като евтините вносни боклуци.
— Тази кола изобщо не е евтина.
— Аха, ясно. Добре де, впечатлен съм. Обичаш ли да чистиш и къщи? В Бевърли Хилс има голямо търсене за такива хора, ако решиш да напуснеш полицията.
Карлос се престори, че не е чул забележката, запали двигателя и заобиколи няколкото полицейски коли, които все още бяха спрени пред старата постройка. Полагаше огромни усилия да избягва гъстите храсти покрай черния път и ругаеше всеки път, когато чуеше стържене на клони по ламарините. Караше бавно през дупките и докато излязоха на главното шосе, двамата мълчаха. Робърт беше карал много пъти по Литъл Таджунга Каниън Роуд. Ако търсиш отмора, пътят е удивителен, със смайващи гледки.
— Добре, слушам те внимателно — наруши тишината Карлос. — Стига мистерии. Какво, по дяволите, означава този странен символ, надраскан на врата на жертвата? Ако се съди по реакцията ти, явно си го виждал вече.
Робърт затърси подходящи думи за старите образи, които изведнъж се бяха съживили в съзнанието му. Сега трябваше да въвлече Карлос в един кошмар — кошмар, който се опитваше да забрави.
— Чувал ли си за Ангела на смъртта?
Карлос вдигна вежди и погледна изпитателно партньора си.
— Шегуваш ли се?
Робърт поклати глава.
— Да, разбира се, че съм чувал. Всеки в Лос Анджелис е чувал за Ангела на смъртта. По дяволите, всеки в Съединените щати е чувал за него. Всъщност доста внимателно съм следил случая. Защо?
— Какво знаеш за него? Какво знаеш за случая?
— Да се изфукаш ли искаш? — попита младежът, като се усмихна, сякаш очакваше очевидния отговор. Но не го получи. — Сериозно ли говориш? Искаш да ти кажа какво знам за случая?
— Точно така.
— Добре. Това е може би най-важното ти разследване. Седем ужасни убийства, извършени за около две години. От някакъв луд, религиозен фанатик. С партньора си сте го хванали преди около година и половина. Заловен е, докато карал из Лос Анджелис. В колата имало цял куп улики, вещи на жертвите и така нататък. Разпитът е бил сравнително кратък, признал е всичко, нали така?
— Откъде знаеш за разпита?
— Не забравяй, че съм ченге. Имам вътрешна информация. Както и да е. Преди година е бил осъден на смърт чрез инжекция. Най-бързо изпълнената смъртна присъда в историята. Дори президентът се е намесил. Медиите само за това говореха.
Робърт изгледа изпитателно партньора си. Карлос знаеше за случая от онова, което беше чул по медиите.
— Само това ли знаеш? Знаеш ли защо го нарекоха Ангела на смъртта?
Сега Карлос изгледа партньора си.
— Пил ли си?
— През последните няколко часа — не — отвърна Робърт, като машинално погледна часовника си.
— Да, всички знаят защо. Както казах, той беше религиозен фанатик. Въобразявал си, че има мисия да избави света от грешниците или нещо подобно. Проститутки, наркомани — хора, които вътрешните гласове в болния му мозък са му казвали да убива. Медиите го нарекоха Ангела на смъртта, защото жигосвал лявата ръка на жертвите си с белег във формата на разпятие.
Робърт замълча.
— Я чакай! Мислиш, че сега си имаме работа с имитатор, така ли? Този кръст на врата на жертвата. Като се замисля, наистина прилича на разпятие.
Робърт не отговори. Мълчанието се проточи няколко минути. Излязоха на Саут Кениън Роуд, луксозен квартал в Санта Кларита. Покрай пътя се заредиха големи къщи с грижливо поддържани дворове. Робърт се радваше, че отново е в цивилизацията. Движението бе станало по-натоварено — хората вече отиваха на работа. Елегантни мъже и жени със скъпи костюми излизаха от къщите си за поредния ден в офиса. Първите слънчеви лъчи тъкмо бяха осветили небето, очертаваше се горещ ден.