— Събуди ли се? — прошепна Робърт.
— Да, вече мърдам — отвърна Карлос с немощен глас и обърна главата си към вратата.
Робърт се усмихна широко и влезе. Под дясната си мишница носеше кутия шоколадови бонбони.
— Подарък ли ми носиш? — изненада се Карлос.
— О, не… това е за Ана — отговори партньорът му и й подаде кутията.
— Много благодаря — каза тя, като я взе и целуна леко Робърт по бузата.
— Какво означава това? — възмути се Карлос. — Бонбони… целувки… още малко и ще дойдеш на вечеря у нас.
— О, ще дойде — потвърди Ана. — Вече го поканих. Веднага щом се върнеш вкъщи.
Нежната й усмивка сякаш огря цялото помещение.
— Как си, партньоре? — попита Робърт.
Карлос сведе очи към превързаните си ръце.
— Ами ако не броим нежеланите дупки в дланите, драскотините по главата ми и чувството, че съм паднал от моста Голдън Гейт, всичко ми е наред. Ти как си?
— Горе-долу като теб — не много убедено отговори Робърт.
Карлос погледна Ана, която веднага разбра намека.
— Ще ви оставя за малко сами. Искам да си взема нещо от кафетерията. — Наведе се и целуна Карлос по устата. — Трябва да се погрижа за бонбоните.
— Запази ми няколко — пошегува се Карлос и й намигна.
След като Ана излезе, младият детектив заговори първи:
— Чух, че сте я хванали.
— Чух, че нямаш много спомени — контрира Робърт.
Карлос бавно поклати глава:
— Не си спомням нищо конкретно. Имам откъслечни спомени, но не бих могъл да разпозная убийцата, ако се наложи.
Робърт кимна и Карлос забеляза тъга в очите му.
— Разкрих я, но не успях да я хвана — каза Робърт, като направи крачка към леглото.
— Как я разкри?
— Джо Боуман…
Карлос се намръщи, опитвайки се да си спомни името.
— Управителят на залата за фитнес ли? Стероидният гигант?
Робърт кимна:
— Знаех, че вече съм го виждал някъде, но той ме убеди, че е от някое списание за културизъм. Не успях да се сетя, докато Краля не спомена, че той и неговите хора са съдебни заседатели, съдия и палач на улицата.
— Краля ли? — изненада се Карлос. — Наркопласьорът?
— Това е дълга история. Ще ти разкажа по-късно. Но всичко това събуди спомените ми за случая „Джон Спенсър“. Боуман беше сред съдебните заседатели. Тогава изглеждаше доста по-различно. Не се тъпчеше със стероиди, беше доста по-строен, но го познах.
Любопитното изражение на Карлос подтикна Робърт да продължи.
— Установих, че всички жертви са били свързани с някого от съдебните заседатели. Близки роднини, съпрузи или любовници като Виктория Бейкър. Тя е била любовница на Джо Боуман, който е женен, спомни ли си?
Карлос кимна.
— Ами Джордж Слейтър?
— Имал е любовник, гей. Рафаел, един от съдебните заседатели. Вчера го разпитахме.
— Жена му знае ли?
— Едва ли. Не смятам, че трябва да научава. Това само ще засили мъката й.
— Съгласен съм. Значи сме били прави, че е имал тайна любовна връзка.
Робърт кимна:
— Основната трудност беше да се досетя кой е убиецът. Очевидно беше, че мотивът е отмъщение заради случая „Джон Спенсър“. Но кой?
— Някой близък.
— Няма по-силна любов от тази на семейството — съгласи се Робърт. — Проверих и се оказа, че единственият му жив роднина е сестра му. Осиновената му сестра.
— Осиновена?
Робърт пак кимна:
— Бренда е била осиновена, когато е била на девет. Но не като сираче. Била е отнета от родителите й, които са я малтретирали. Семейството на Джон я е взело и й е дало любовта, която никога не е имала. С тях се е чувствала защитена. Превърнали се в семейството, което никога не е имала. Смъртта им е възбудила нещо от подсъзнателната й памет. Може би страх, че отново е останала сама. Може би спомените от малтретирането й като дете. Може би страх, че ще я върнат при истинските й родители.
Карлос явно не разбра съвсем.
— В травматични ситуации като тази — обясни Робърт, — когато човек изгуби цялото си семейство за такъв кратък период, мозъкът често губи чувството за възраст. Той просто извлича спомени от подсъзнанието. Страхът и гневът, които е чувствала като дете, са се възобновили със същата интензивност, ако не и по-силни, и са я накарали да се почувства отново като самотно момиченце. Това може да е възбудило някаква ярост, някакво скрито зло в нея. Започнала е да обвинява всички, свързани с процеса срещу брат й, че са й отнели семейството. Най-вече съдебните заседатели, Скот и мен. Затова е решила да ни накаже.