— Кога се сети, че е Изабела?
— Когато разбрах за Джон Спенсър. След като сестра му беше единствената му жива роднина, трябваше просто да разбера коя е тя. Потърсих информация и установих, че скоро след смъртта на баща си е била въдворена в Сан Франциско.
— Въдворена?
— В Сан Франциско, там е живяла. След смъртта на баща си изпаднала в ярост… направо полудяла, унищожила апартамента си и едва не убила приятеля си, с когото живеели от известно време заедно.
— Значи са я арестували — отбеляза Карлос.
— Отначало — да. После я въдворили в психиатричната болница „Лангли Портър“, където останала две години. Обадих се в полицията на Сан Франциско и оттам ми изпратиха доклада за арест. На снимката изглеждаше различно. Друг цвят и дължина на косата, всъщност изглеждаше по-стара, сякаш онова, което бе преживяла, беше убило желанието й за живот. Но нямаше съмнение, че е тя. Така я разкрих.
Робърт отиде при прозореца и погледна навън. Времето беше идеално, на небето нямаше нито едно облаче.
— Освен това си спомних колекцията й от компактдискове и тогава всички съмнения изчезнаха.
— Колекцията от дискове ли?
— При първата ми вечеря в апартамента й по някаква случайност разгледах колекцията й от музикални дискове.
Карлос погледна озадачено партньора си.
— Почти всички дискове бяха с джаз. Имаше само няколко рок албума, всичките — с автографи, но не от състава, не от музикантите, а от продуцента — Джо Спенсър. Тогава обаче не знаех, че Джон никога не се е подписвал с истинското си име; в музикалната индустрия е бил по-известен с псевдонима си. Винаги се е подписвал като Спектър Джей. Това го научих от интернет. Затова, когато прочетох автографите първия път, името не ми говореше нищо. Посвещенията бяха нещо от рода на „От Биг Б. с любов“. Помислих си, че е някой от шантавите прякори, които музикантите си измислят, като Пуфи или Ел Ел Куул. Спектър Джей и Биг Б. не ми говореха нищо.
— Биг Брадър — Големият брат? — досети се Карлос.
Робърт кимна:
— Джон Спенсър е бил с една година по-голям от Бренда.
— Докато е била в психиатричната клиника, е имала предостатъчно време да измисли плана си.
— Две години.
— Това обяснява периода между смъртта на Джон Спенсър и първото убийство на Ангела на смъртта.
— Да. А вчера разбрах за военната й подготовка.
— Военна подготовка?
— Така да се каже. Била е хирург, много способен при това. В зората на кариерата си е била две години в Босна и Херцеговина с американския контингент. Екипът й е лекувал жертви на противопехотни мини.
— Стига бе! — Карл ос изненадано вдигна вежди. — Експлозивите?
— Явно там е получила познанията си за тях. Било е част от обучението й: мини, експлозиви, детонатори, скорост и сила на експлозията… такива неща. Имала е достъп до всякакви ръководства.
— Оставало е само да потърси правилните хора, за да се сдобие с необходимите вещества.
— Именно.
Последва кратко мълчание.
— Ами скицата, която ни даде? — попита Карлос, макар че вече се досещаше за отговора.
— За да ни заблуди. Онази нощ несъзнателно надрасках на една хартийка двойния кръст. Бях толкова вглъбен в разследването, че не се замислих какво правя. Изабела… — Робърт замълча и бързо се поправи: — Бренда беше много умна жена. Веднага е видяла шанса си да ни прати по фалшива следа, затова измисли историята за мъжа в бара и татуировката на двоен кръст на китките му. Оставаше само да ни даде някакво описание, за да ни заблуди съвсем.
— Изгубихме две седмици в търсене на измисления заподозрян.
— И щяхме да изгубим още — съгласи се Робърт. — Нямахме причина да се съмняваме в нея. Мислехме си, че сме на вярна следа.
— Как разбра, че ще се опита да те убие същата нощ?
— По три неща. Първо, нямаше повече съдебни заседатели, на които да отмъщава.
— Как така? Жертвите бяха девет, а съдебните заседатели са били дванайсет.
— Другите трима са починали от естествена смърт. Вече нямаше как да ги накара да страдат. Партньорът ми, Скот, другият детектив по делото, също беше мъртъв.
Робърт замълча за момент. Спомни си какво му беше разказала Бренда преди четири дни. Пое си дълбоко дъх и добави: