Капитанът се намръщи озадачено и зачака патологът да обясни.
— Робърт ще иска да види доклада от аутопсията.
— Е, и какво?
— Мисля, че трябва да го променя.
Болтър го погледна тревожно:
— Защо да го променяш?
Доктор Уинстън взе един лист от бюрото си и го подаде на капитана, който го прочете внимателно. Когато стигна до средата на страницата, очите му се разшириха от удивление.
— Сигурен ли си, докторе?
— Абсолютно.
— На каква възраст?
— Ако съдим по размера на зародиша, не повече от четири-пет седмици.
Болтър прокара пръсти през косата си, преди да прочете още веднъж доклада.
— Забременяла е около датата, когато са се срещнали за първи път, така ли?
— Мисля, че да.
— Сигурен ли си, че е негово?
— Не… няма как без ДНК тест, но Бренда е имала план. Не прилича на жена, която ляга с всеки срещнат, особено след като е търсила отмъщение за близките си и е искала да съсипе Робърт.
Болтър остави листа на бюрото. След кратко мълчание отново заговори:
— Няма да е добре за Хънтър, ако научи.
— И аз така мисля. Това е най-лошото за него в момента.
— Кой още знае?
— Само аз и ти.
— Тогава нека си остане между нас. Промени доклада.
— Чух, че ще получиш награда от главния комисар на полицията и от самия кмет — каза Карлос, докато Робърт си сипваше вода от каната до леглото му.
— Ти също.
Карлос вдигна вежди.
— Ние сме партньори, забрави ли? Заедно работихме по случая.
Карлос се усмихна.
— Не е зле като за първо разследване — пошегува се Робърт.
— Да, не е зле за човек, който може да използва ръцете си като свирки.
Карлос вдигна дясната си ръка и се престори, че духа през дланта си, като същевременно изсвири с уста.
Двамата се разсмяха.
На вратата се почука.
— Чух ви да се смеете от средата на коридора — отбеляза Ана, след като влезе. — Чудесно е да ви видя засмени.
— Да, така е — съгласи се Робърт, като постави ръката си върху тази на Карлос. — Наистина е чудесно.