— Тръпки ме побиват от този тип. Защо не прекратим разпита, нали вече призна. Имаме самопризнания, всичко е ясно — раздразнено измърмори Скот.
— Още не, да изчакаме няколко минути — каза доктор Мартин.
— Все ми е едно… Аз се махам. Чух достатъчно.
Скот отвори вратата и излезе в тесния коридор.
Робърт взе лист хартия, написа нещо на него и го показа на Майк.
— Знаеш ли какво е това?
Майк погледна листчето. Остана загледан в него за няколко секунди. По движението на очите и едва забележимото смръщване Робърт разбра, че той няма никаква представа какво означава символът. Майк не каза нищо.
— Добре, още един въпрос…
— Не, достатъчно — прекъсна го Майк. — Вече знаеш какво съм сторил, детективе. Видял си резултата от действията ми. Чу, каквото искаше да чуеш. Няма нужда от повече въпроси. Казах, каквото имах да кажа.
Майк затвори очи, сключи пръстите на двете си ръце и зашепна молитва…
— Да, така е. Никога не съм смятал, че той е убиецът.
Робърт най-сетне се отърси от спомените и отговори на въпроса на Карлос.
Макар че бе едва шест сутринта, навън вече беше топло. Робърт натисна копчето на вратата си и стъклото се спусна плавно. Пейзажът се беше сменил — от луксозните домове в Санта Кларита до шумната магистрала за Сан Диего.
— Да включа ли климатика? — попита. Карлос и забърника нещо по таблото.
Старият буик на Робърт не притежаваше екстрите на новите коли. Нямаше климатик, шибедах, електрически стъкла и огледала, но беше буик, чист американски мускул, както обичаше да го нарича Робърт.
— Не. Предпочитам естествено замърсения лосанджелиски въздух. Нищо не може да се сравнява с него.
— Защо мислиш, че не сте хванали правилния човек? При толкова улики в колата и самопризнанията му? Какво още ти трябваше? — попита Карлос, връщайки разговора към Ангела на смъртта.
Робърт наклони главата си към прозореца и остави вятъра да разроши косите му.
— Знаеш ли, че на никое от седемте местопрестъпления не бяха открити улики?
— Да, чух слухове за това, но си мислех, че просто сте държали информацията в тайна.
— Вярно е. Със Скот преровихме всеки милиметър на всяко от местопрестъпленията, момчетата от лабораторията също се стараха, но не открихме нищо — нито един отпечатък, нито едно косъмче, нито едно влакънце… нищичко. Местопрестъпленията бяха стерилни. — Робърт замълча за секунда, за да се наслади отново на хладния полъх от прозореца. — В продължение на две години убиецът не допусна нито една грешка, не забрави нищо след себе си, не изпусна нищо. Беше като призрак. Нямахме нищо, никакви следи, никакви улики, никаква представа кой може да бъде. И изведнъж го залавяме с всички тези неща в колата. Не, се връзваше. Как може, може би най-предпазливият престъпник в историята изведнъж става най-небрежният?
— Как го заловихте?
— По анонимен сигнал няколко седмици след откриването на седмата жертва. Някой видял петна от кръв по колата му. Успял да запише номера и я откриха в един от крайните квартали на Лос Анджелис.
— На Майк Фарлоу ли беше?
— Да, а багажникът беше като торбата на Дядо Мраз за криминалистите.
Карлос се намръщи. Започваше да разбира логиката на партньора си.
— Да, но много престъпници са били заловени така. За превишена скорост или други дребни нарушения. Може на местопрестъплението да се е стараел, но, иначе да е бил небрежен.
— Не ми се вярва — поклати глава Робърт. — Освен това през целия разпит ме наричаше „детективе“.
— Какъв проблем има в това?
— Ангела на смъртта винаги ми се обаждаше по мобилния телефон и ми казваше къде е поредната му жертва. Така ги намирахме. Аз бях единственият, който контактуваше с него.
— Защо ти?
— Нямам представа, но винаги когато ми се обаждаше, използваше малкото ми име. Винаги ме наричаше „Робърт“, никога „детективе“. — Робърт замълча за момент. Сега щеше да съобщи истинската сензация на партньора си. — Основното обаче беше, когато го попитах за символа на разпятието, който беше жигосан върху ръцете на жертвите. В известен смисъл той потвърди, каза, че символът на Бог трябвало да освободи жертвите или нещо такова.
— Ами да, нали е бил религиозен фанатик. Какво искаш да кажеш?
— Показах му символа, използван от Ангела на смъртта, и той не го позна.