— Не е разпознал разпятието? — вдигна вежди Карлос.
— Ангела на смъртта не жигосваше разпятие върху лявата ръка на жертвите си. Това беше измислица, която пуснахме в медиите, за да избегнем появата на имитатори и хората, които търсят известност.
Карлос затаи дъх в очакване, побиха го тръпки.
— Ангела на смъртта издълбаваше странен символ, нещо като двоен кръст, един прав и един обърнат, върху врата на жертвите си. — Робърт посочи врата си. — Това беше истинският белег.
Думите му смаяха Карлос. Той си спомни сцената в старата дървена къща. Женското тяло. Одраното лице. Белегът на врата. Символът на Ангела на смъртта.
— Какво? Не може да бъде!
Карлос за момент отмести очи от улицата.
— Гледай пътя! — изкрещя Робърт.
За малко да минат на червено. Карлос отново погледна напред и натисна спирачките. Робърт полетя напред. Коланът го спря и го дръпна рязко към седалката. Главата му се фрасна в облегалката.
— Мамка му! Това отново възбуди главоболието ми. Много благодаря.
Робърт потърка слепоочията си с две ръце. Последното което интересуваше Карлос, беше главоболието на партньора му. Думите на Робърт още звучаха в ушите му.
— Какво искаш да кажеш? Че някой е разбрал за истинския символ на Ангела на смъртта и сега го използва?
— Съмнявам се. Само няколко души знаеха за него. Няколко души от отдела и доктор Уинстън. Пазехме информацията в дълбока тайна. Символът, който видяхме днес, е същият.
— Какво? Да не намекваш, че се е съживил или върнал по някакъв начин?
— Намеквам, че Майк Фарлоу не е бил истинският Ангел на смъртта, както винаги съм подозирал. Убиецът още е на свобода.
— Ама нали Фарлоу е признал? Защо, по дяволите, ще го прави, при положение че ще получи смъртоносна инжекция? — почти изкрещя Карлос.
— Може би е искал да се прочуе, не знам. Виж, не се съмнявам, че Майк Фарлоу беше превъртял, той наистина беше религиозен фанатик, но не този, когото търсехме.
— Ама тогава как, по дяволите, са се озовали всички улики в колата му?
— Не знам. Може би са били подхвърлени.
— Подхвърлени? Единственият, който е можел да ги подхвърли, е бил истинският убиец.
— Точно така.
— Добре, но защо сега? Защо е решил да се завърне сега?
— Това се опитвам да разбера.
Карлос се втренчи в партньора си. Трябваше му време, за да осмисли наученото. Това обясняваше реакцията на Робърт при вида на символа на врата на жената. Възможно ли беше Ангела на смъртта да не е бил заловен? Наистина ли все още беше на свобода? Нима бяха осъдили на смърт невинен човек? След залавянето на Майк Фарлоу убийствата бяха спрели, което изглеждаше като потвърждение, че истинският убиец е бил той.
Двамата полицаи седяха мълчаливо в спрялата кола. Робърт усещаше как партньорът му се опитва да осмисли наученото, как недоумява защо някой ще направи самопризнания за престъпление, което не е извършил.
— Ако това е истината, предполагам, че скоро ще научим — каза Робърт.
— Така ли? Защо мислиш така? Как ще научим?
— Ами първо, ако убиецът е същият, криминалистите няма да намерят нищо. Местопрестъплението ще бъде абсолютно чисто… Зелено.
— Какво?
— Светофарът. Светна зелено.
Карл ос включи на скорост и даде газ. До Санта Моника никой от двамата не проговори. Бар „Хайдаут“ се намираше точно до плажа, на Уест Чанъл Роуд. Морето беше буквално на другия тротоар и затова барът бе сред най-посещаваните вечерни заведения в Западния район. Карлос беше идвал само веднъж. Барът, украсен с морски сувенири, бе отделен от основното помещение със завеси. В салона имаше снимка от Санта Моника през двайсетте. Горният етаж гледаше към тераса, пълна с удобни столове и масички. Тук се събираха главно млади хора и Карлос се изненада, че Хънтър ходи по такива заведения.
Колата на Робърт беше на няколко метра от входа на бара. Карлос спря точно зад нея.
— Искам да направя още един оглед на къщата, след като момчетата от лабораторията си свършат работата — каза Робърт, като вадеше ключовете от джоба си. — Какво мислиш?
Карлос избягваше погледа му.
— Хей! Новобранец, добре, ли си?
— Всичко е наред — измърмори Карлос. — Да, идеята ти е добра.
Робърт слезе от лъскавата хонда и отвори вратата на стария, очукан буик. Когато запалваше двигателя, в ума му се въртеше само една мисъл:
„Не трябваше това да е първият му случай“.