— Убиецът явно се е усъвършенствал — заключи Уинстън.
— Защо му е да взема част от тялото на жертвата? — попита Карлос.
— За да му напомня за убийството — отговори Робърт. — Това е много характерно за серийните убийци. Те отдават голямо значение на хората, които са убили. В повечето случаи чувстват някаква духовна връзка с жертвата. Някои предпочитат да вземат дрехи, обикновено бельо. Други — части от тялото. Това обикновено са най-жестоките убийци.
— Стига бе — измърмори Карлос, като огледа снимките. — Предполагам, че при предишното разследване сте проверили за вероятни извършители лекари.
— Лекари, студенти по медицина, фелдшери и така нататък, и така нататък. Не открихме нищо — отговори Робърт.
Карл ос се върна при трупа.
— Каза, че няма бенки, няма татуировки. Има ли нещо, по което можем да установим самоличността й?
— Можем да пробваме по лицето.
Карл ос погледна мрачно анатома:
— Това шега ли беше?
— Живеем в двайсет и първи век, детективе. — По устните на лекаря се изписа лека усмивка. — Съвременните компютри правят чудеса. Колегите вече работят по случая и съвсем скоро ще имаме компютърна възстановка на лицето й. С малко късмет, ще можете да я вземете, когато си тръгвате.
— Съдейки по грижите, които е полагала за външния си вид, предполагам, че е била манекенка или прохождаща актриса — предположи Робърт.
— Или елитна проститутка, може би дори порно актриса. Те изкарват луди пари — добави Карлос.
— Откъде знаеш? — попита малко подозрително Робърт.
— Ами… така се говори.
— Охо, така ли?
За известно време двамата детективи останаха мълчаливо загледани в тялото пред тях. Трупът изглеждаше променен. Кожата приличаше на гума, беше по-бледа, лицето бе като маска — като на актриса, гримирана за роля във филм на ужасите. Неподправено олицетворение на злото.
— Най-добре да отидем да видим тази компютърна възстановка, за която приказваш. Или имаш да ни покажеш още нещо, докторе?
— Не, Хънтър. За съжаление не мога да ви кажа нищо повече.
— Тук ли ще я държиш?
— Както помоли вашият шеф… да, тук имаме хладилна камера. Да се надяваме само, че няма да има други тела.
Карлос и Робърт излязоха от секционната и се качиха в компютърната лаборатория. Мълчаха. За Карлос кошмарът тепърва започваше. За Робърт беше най-лошият възможен — повтарящ се кошмар.
12.
Ако изключим педиатричните и психиатричните, в Лос Анджелис има общо осем болници, но само в четири от тях през последните няколко дни бяха постъпвали неидентифицирани трупове. Представяйки се за разтревожен любовник или колега, Джером провери и четирите, но напразно. Ако Джени бе приета в болница, тя не беше в района на Лос Анджелис. Бодигардът се колебаеше дали да не потърси и в съседни градове като Санта Моника, Сан Диего, Лонг Бийч или Санта Ана, но за това щеше да отиде цяла седмица, а нямаше толкова много време. Затова реши да се свърже с детектив Кълан.
Марк Кълан мразеше да получава подкупи от престъпници, но не можеше да откаже парите, когато му ги предлагаха — сумата бе над два пъти повече от заплатата му в отдела за борба с наркотиците. В замяна трябваше да си затваря очите при големите акции за залавяне на дрога, леко да фалшифицира разследванията и от време на време да издава вътрешна информация. В този корумпиран свят Краля лесно беше намерил подходящия човек.
Джером и Кълан се срещнаха в „Ин-ен-аут бъргър“ на Гейли Авеню, едно от любимите заведения за бързо хранене на бодигарда. Когато детективът се появи, Джером вече беше изял два двойни хамбургера.
Кълан беше на четирийсет и девет, среден на ръст, пооплешивял и с внушително шкембе. Джером винаги се беше чудил какво става, ако се наложи детективът да гони заподозрян.
— Кълан… седни — измуча негърът, докато преглъщаше последните пържени картофи от гарнитурата.
Кълан седна срещу него в малкото старомодно сепаре. Изглеждаше състарен. Торбичките под очите му като че ли бяха станали по-големи. Джером нямаше време за празни приказки, затова направо бутна един кафяв хартиен плик към детектива. Кълан го взе и го притисна към гърдите си, сякаш играеше покер и пазеше да не му видят картите. Набързо погледна снимката, която беше вътре.