— Изчезнала е — обясни Джером.
— И какво от това? Говори с някой от „Изчезнали лица“. Аз работя в „Наркотици“, ако си забравил.
Кълан звучеше раздразнено.
— Това опит за неподчинение ли беше? — изръмжа негърът, като отпи голяма глътка от бирата си.
Кълан не отговори.
— Ще ти кажа само, че това е специално момиче за Краля. — Джером бутна още един плик към детектива. — Ето малък бонус.
Този път Кълан нямаше нужда да отваря плика, за да види какво има вътре. Той го взе и го пъхна в джоба си.
— Как се казва? — попита. Раздразнителността му беше преминала.
— Джени Фарнбъро.
— Избягала ли е, или мислите, че е друго?
— Не знаем, но се съмняваме, че е избягала. Няма от какво да бяга. Освен това е оставила всичките си вещи в апартамента.
— Наркоманка ли е? Да не се е приспала някъде?
— Едва ли. От време на време смърка кокаин, за да се поддържа, нали се сещаш, но не е пристрастена. Шефът нямаше да я вземе, ако беше.
— Приятел? Близки?
— Няма приятел, а техните са от някаква дупка между Айдахо и Уайоминг, но тя не поддържа връзка с тях.
— Кога за последно сте я виждали?
— Петък вечерта. Беше на парти с шефа и още няколко момичета. Отиде в тоалетната да си опресни грима и изчезна.
— Може да са я арестували и сега да отмаря в някоя килия.
— Щеше да се обади, а и няма за какво да я арестуват, но по-добре да провериш и тази възможност.
— Ще желаете ли нещо?
До масата им се беше приближила млада брюнетка с униформа на сервитьорка.
— Не, благодаря — отвърна Кълан, като махна пренебрежително. Изчака жената да се отдалечи, преди отново да заговори. — Има ли друго, което трябва да знам?
— Не, това е всичко.
— Откраднала ли е пари? Някаква друга причина да избяга?
— От нас, не.
— Дългове от комар?
— Нямаме информация.
— Да не е имала вземане-даване с някой от конкурентите на Краля?
— Неее — поклати глава негърът. — Беше добро момиче, може би най-доброто от всички, които е имал. Няма причина да бяга.
— Най-добрите обикновено се оказват най-лоши — отбеляза Кълан, но Джером не възприе шегата. — От колко време работи за Краля?
— Над две години.
— Може би й е писнало и е решила да се махне.
— Знаеш, че шефът няма нищо против, ако някое момиче реши, да се откаже. Ако й е писнало, можеше просто да каже. Освен това, както споменах, не е взела нищо от вещите си.
— Добре, дай ми двайсет и четири часа. Ще видя какво мога да направя.
Кълан понечи да стане.
— Чакай.
— Да?
— Краля не иска да се разчува. Да не почнеш да показваш снимката й наляво-надясно.
Кълан кимна и се отдалечи към вратата, а Джером отвори менюто на страницата с десертите.
Когато се качи в колата си, детективът отново погледна снимката. Момичето беше страхотно, от онези жени, на които бе готов да плати, за да преспи с тях. Той погали другия плик в джоба си и се усмихна. „Здравей, нова кола“ — помисли си.
Предположи, че жената на снимката сериозно е загазила. Краля беше добър към момичетата си. Осигуряваше им хубави апартаменти, скъпи дрехи, безплатни наркотици, живот на филмови звезди. Детективът никога не беше чувал някоя да е избягала.
Можеше да започне търсенето от болниците, но това щеше да отнеме много време. След като се замисли за няколко секунди, той извади мобилния си телефон и се обади на Питър Тейлъп — негов добър приятел, който работеше в отдела за изчезнали лица на полицията.
— Пит, обажда се Марк от „Наркотици“. Как я караш? Обаждам ти се за една малка услуга…
Отделът за издирване на изчезнали към полицейското управление на Лос Анджелис е основан през 1972 г. Подразделението отговаря за издирването на изчезнали пълнолетни и има над двайсет и пет детективи. Тейлъп беше един от тях.
Питър и Кълан се срещнаха във фоайето на участъка на южния район на 77-а улица. Кълан трябваше да измисли правдоподобно обяснение, за да убеди приятеля си да провери списъка на изчезналите лица от последните няколко дни, без да заподозре нещо и без да пуска официална преписка. Каза му, че Джени е една от основните му информаторки сред наркоманите и е изчезнала преди около три дни. Помоли Питър да използва служебните си връзки и да провери в болниците.
— Имаш ли снимка на момичето? — попита Тейлъп.