— Ама това са две съвсем различни теории. Според едната той е Антихристът, според втората — втори Христос.
— Така е, но не забравяй, че това са само теории и засягат значението на двойното разпятие според историците. Не е задължително да са верни за нашия човек. Може просто да е избрал символа, защото му е харесал.
— Двойният кръст използва ли се от някакви религиозни групи или секти?
— Досега не сме намерили такива и не говоря само за Калифорния или Съединените щати. Никъде по света няма данни за групировки, религиозни или не, които да използват за свой символ двойния кръст. Ако има такава, сигурно действа в много дълбока нелегалност.
— Какво предчувствие имаш в тази връзка?
— Предчувствията нямат никакво значение в случая. Знам го от личен опит.
— Хайде, кажи ми. Доколкото съм чувал, интуицията ти е почти феноменална.
— Истината е, че не знам. Този убиец показва някои класически признаци на психопатично поведение, както повечето серийни убийци. Някои неща прави като по учебник, толкова точно, сякаш иска да повярваме, че е типичен сериен убиец. — Робърт притисна основата на носа си и затвори очи за момент. — Понякога си мисля, че имаме работа с религиозен фанатик, понякога — че е някакъв гениален престъпник, който си играе с нас, дърпа конците и ни изпраща в грешна посока. Играе игра, чиито правила само той знае и може да ги промени, когато си поиска. — Робърт си пое дълбоко въздух и го задържа за няколко секунди. — Който и да е, той е много интелигентен, много хитър, много последователен и страшно хладнокръвен. Никога не изпада в паника. Сега обаче трябва да се съсредоточим върху последната му жертва. Може би тя ще ни отведе при него.
Карлос кимна:
— Първо да изпратим снимката й на колкото може повече агенции за набиране на фотомодели и актьори, да установим самоличността й.
— Мисля, че агенциите за модели и актьори трябва да останат на втори план — прекъсна го Робърт.
— Какво? Защо?
— Спомняш ли си какво каза Уинстън за жертвата?
— Кое от всичко?
— Че редовно е тренирала.
Карл ос вдигна вежди:
— Добро хрумване.
— Проблемът е, че в града има хиляди зали за фитнес.
— Наистина ли? — изненада се Карлос.
— Да. Това е Ел Ей, градът, в който дори ако кандидатстваш за келнер, трябва да изглеждаш като манекен. Фитнесът е голям бизнес тук.
— И това в страна, в която процентът на затлъстелите бие всички класации?
— Както казах, това е Ел Ей, градът на красивите и атлетичните — усмихна се Робърт и показа бицепса си.
— Аха, мечтай си!
— Да проверим някои от по-големите зали. — Робърт замълча за момент. — Докторът каза, че е използвала скъпа козметика, нали така? Значи очевидно е харчила доста пари за външния си вид, искала е най-доброто.
— И се обзалагам, че с такова тяло е обичала да я забелязват — добави Карлос.
— Съгласен съм.
— Добре, след като си специалист, коя зала за фитнес би избрал, ако искаш повече хора да се възхищават на тялото ти? — шеговито попита Карлос.
— Ами „Голдс Джим“ ми изглежда най-добрият избор. Имат две зали в Холивуд, където ходят доста знаменитости. Да не забравяме прочутата зала на Арнолд Шварценегер във Венис Бийч.
— Трябва да ги проверим.
— Взимай компютърната рисунка и да отидем да поговорим с големите момчета.
Когато Робърт стигна до вратата, мобилният му телефон иззвъня.
— Ало, детектив Хънтър.
— Здравей, Робърт. Липсвах ли ти? — каза металически глас.
15.
Карлос почти беше стигнал до стълбите, когато осъзна, че Робърт не е с него. Той спря и погледна назад. Партньорът му стоеше пред вратата на новия им кабинет с телефон в ръка. По изражението му личеше, че нещо не е наред.
— Робърт, какво има?
Хънтър не отговори. Инстинктивно поклати глава — съвсем леко движение, но достатъчно, та Карлос да се досети какво става.
— По дяволите! — изруга младият детектив и се приближи до колегата си. Леко наклони глава, за да чува телефона.
— Видя ли последния ми шедьовър?
Мозъкът на Робърт сякаш изключи, сърцето му биеше лудешки.
— Няма ли да ми отговориш, Робърт?
Близо две години бяха минали, откакто бе чул за последен път металическия глас.
— Защо да ми липсваш? — спокойно отговори той.
Гласът се изсмя: