— Ами може би заради напрежението, приключението. Аз давам смисъла на професията ти.
— Честно казано, надявах се, че си се махнал.
Отново смях:
— О, стига, Робърт! Едва ли повярвал, че човекът, когото хванахте, съм бил аз.
Робърт се върна в кабинета, Карлос го последва.
— Значи той е бил поредната ти жертва, така ли?
— Не го убих аз.
— Ти го натопи, което е почти същото.
— Всъщност направих ти услуга. Той беше поредната безполезна отрепка… педофил.
Въпреки омразата си Робърт знаеше, че колкото по-дълго задържи убиеца на телефона, толкова по-голям е шансът той да допусне грешка, да изпусне някаква информация.
— Решил си да се върнеш на сцената, а?
Този път смехът прозвуча по-ентусиазирано:
— Може да се каже.
— Защо сега?
— Имай търпение. Всяко нещо с времето си, Робърт. Много искам да си поприказваме по-дълго, но знаеш, че не мога. Исках само да ти кажа, че играта отново започна, но не се безпокой, скоро пак ще се чуем.
Преди Робърт да успее да каже нещо, връзката прекъсна.
— Мамка му!
— Какво каза? — попита Карлос още преди колегата му да прибере телефона в джоба си.
— Не много.
— Значи вече няма съмнение, че е той, Ангела на смъртта.
Робърт кимна кратко.
— Да кажем на капитана.
Робърт долови възбуда в гласа на Карлос.
— Ще му се обадя от колата. Трябва да проверим залите за фитнес. Ти караш.
Разговорът на Робърт с капитан Болтър беше кратък. Детективът съобщи, че отиват да проверят няколко спортни зали и че е говорил с убиеца. Капитанът бе предложил да сложат подслушвателно устройство в телефона на Робърт, но опитът се оказа неуспешен. Убиецът използваше устройство за разсейване на сигнала, което пренасочваше обаждането през двайсет различни места из целия свят.
Нито на рецепцията в залата за фитнес, нито инструкторите бяха виждали жена, която да прилича на компютърния портрет. Ако искаха да проверят членските карти в залите, трябваше да извадят съдебна заповед и да мобилизират много хора — неоправдани мерки за търсене на сляпо.
Залата на „Голдс Джим“ във Венис Бийч е може би най-известната зала за фитнес в света. Славата й започна с филма „Железни мускули“ през 1977 г. с участието на Арнолд Шварценегер. От професионални културисти до филмови звезди, „Голдс Джим“ във Венис Бийч е най-подходящото място за всички, които искат да покажат тялото си, но късметът отново не беше на страната на детективите. И тук никой не познаваше жената от портрета.
— Няма начин да проверим всички фитнес зали в Ел Ей — измърмори Карлос, когато стигнаха до колата.
— Знам, че нямаше голям шанс, но трябваше да пробваме — каза Робърт, като разтърка очите си. Изминалата безсънна нощ започваше да оказва ефекта си.
— И какво сега? Агенциите за фотомодели и актьори?
— Още не. — Робърт се замисли за момент. — Доктор Уинстън беше сигурен, че жертвата е имала пари и е харчила доста, за да се поддържа.
— Да, и какво?
— Ако е била прохождаща актриса или манекенка…
— … нямаше да има толкова пари за харчене — довърши мисълта на колегата си Карлос.
— Момче, ти имаш заложби. Мислил ли си да станеш детектив? — пошегува се Робърт.
Карлос му показа среден пръст.
— Има още едно място, където можем да потърсим.
— Къде? — заинтересува се Карлос.
— Ако е била неуспяла актриса или фотомодел, пак е имало начин да изкарва много пари. Ти сам го спомена по-рано.
Карлос се намръщи. След няколко секунди щракна с пръсти към Робърт.
— Проститутка — обяви триумфално.
Робърт се усмихна одобрително:
— Да. И познавам най-подходящия човек, с когото да говорим.
— Да тръгваме — нетърпеливо извика Карлос.
— Още не. Той работи нощем. Зает ли си довечера? — попита Робърт, като намигна.
— На среща ли ме каниш?
Сега Робърт показа на партньора си среден пръст.
16.
Джордж Слейтър излезе от кабинета си в реномираната адвокатска кантора „Тейл и Джош“ както обикновено — в шест и половина вечерта. Жена му, Катрин, знаеше, че съпругът й няма да се прибере за вечеря, защото днес беше вторник — вечер за покер.
Джордж бе човек с обикновена външност, от онези, които никога не привличат вниманието, когато ги видиш на улицата, но не можеше да се отрече, че беше хубав мъж. Около метър и осемдесет висок, с тъмнокафяви очи и тъмнокестенява коса, облечен с избрани с вкус дрехи, които винаги успяваха да скрият хилавото му телосложение.