— Джей-Джей, искам да поговорим. Спри, по дяволите!
Джей-Джей сякаш не го чу и след самоубийствен опит да пресече булеварда, без да гледа колите, хукна към пицарията „Франки и Джони“. Робърт го последва, но постоянно пречкащите се хора го забавиха. На два пъти се наложи да изпълнява сложни пируети, за да не се сблъска с някого.
На две пресечки от „Рейнбоу“, набирайки още по-голяма скорост, Джей-Джей свърна наляво пред знаменитата яркочервена сграда на „Уиски А Гоу Гоу“. Робърт беше по петите му, но отново се наложи да заобикаля минувачи и стъпи накриво на една неравност на тротоара. Левият му глезен се подви. Остра болка преряза целия му крак. Той почти спря и закуцука непохватно.
— Мамка му!
Джей-Джей изчезна в далечината.
Внезапно с периферното си зрение Робърт мярна силует, който профуча покрай него с невероятна скорост. Карлос тичаше като за олимпийски медал. Беше изостанал от Робърт само на няколко крачки и сега бързо настигаше Джей-Джей, който сви надясно в тясна уличка към някакъв склад. Робърт закуцука след тях.
Карлос бързо застигна пуерториканеца. Протегна ръка и го хвана за яката на якето.
— Добре, добре, предавам се! — извика Джей-Джей, като забави крачка и вдигна ръце.
Късно. Карлос го завъртя, блъсна го в стената и изви дясната му ръка зад гърба. Джей-Джей изпищя от болка.
— Да бягаш от въоръжени полицаи… глупав ли си, или това е някакъв нов спорт? — задъхано попита Карлос.
— Пусни ме, нищо не съм направил.
След половин минута Робърт ги настигна.
— Добре ли си? — попита Карлос, като още стискаше ръката на пуерториканеца.
— Нищо ми няма. Само си навехнах глезена.
— Пусни ми ръката!
— Млъквай! — изкрещя Карлос и отново блъсна Джей-Джей в стената.
Робърт погледна сводника в очите:
— Какво означава това, по дяволите? За какво беше това тичане?
— Навик бе, брато. Какво искате? Пусни ме, човече!
Извъртя се в опит да се измъкне от хватката на Карлос. Робърт кимна на колегата си, който пусна ръката на сводника.
— Не можеш да правиш така, мой човек. Аз съм американски гражданин — заяви Джей-Джей, заразтърква дясната си китка с лявата ръка и се отдръпна от стената.
— Да ти приличаме на имиграционна полиция? Леле, ти си бил по-глупав, отколкото изглеждаш — сопна се Карлос.
— Американски гражданин ли? Ти си сводник, Джей-Джей, и последния път, когато проверих в отдел „Проституция“, все още беше нелегално пребиваващ в Калифорния. Мога веднага да те тикна зад решетките — добави Робърт, като притисна пуерториканеца до стената.
— Стига сте ме блъскали в тая стена, бе!
— Ако глезенът ми се подуе, същото ще стане и с муцуната ти — заплаши детективът.
— Не съм аз виновен, мой човек.
— Разбира се, че ти си виновен, мой човек. Ако не беше хукнал като заек, нямаше да си навехна крака.
— Защо ме гониш бе, човек? Не съм направил нищо.
— Знам. Искаме само да ти зададем няколко въпроса.
— Защо не каза веднага?
Робърт изгледа заплашително сводника, после извади компютърния портрет на убитата жена от джоба си.
— Искаме да разберем коя е тази жена, професионалистка или не.
Джей-Джей разгледа картинката за няколко секунди. Ухили се подигравателно:
— Да, познавам я. Имам я на една компютърна игра.
Карлос го фрасна по тила.
— На отворко ли ще ми се правиш? Вече започвам да губя търпение.
— Хей, мой човек. Това е полицейски произвол. Мога да те съдя.
Този път Робърт го удари по главата.
— Да не мислиш, че сме дошли да си играем? Погледни пак рисунката. Познаваш ли тази жена? — гласът му прозвуча по-заплашително.
Джей-Джей отново погледна картинката, този път по-съсредоточено. След няколко секунди отговори:
— Може би… не съм сигурен.
— Напрегни си мозъка.
— Курва ли е?
— Има голяма вероятност, Джей-Джей. Нямаше да те питаме, ако предполагахме, че е адвокатка, нали?