— Казвам ти, познавам тази кола. Трябва да й дадем малко време да си почине и после ще запали. Винаги го прави. И така, кафе или бира?
— Какво?
— Трябва да запълним някак времето… двайсетина минути. Е, можем просто да седим и да чакаме, но след като сме на „Сънсет Стрип“, по-добре да вземем нещо за пиене. Затова кафе ли предпочиташ или бира?
Карлос погледна партньора си с невярващи очи:
— Не виждам как изчакването, колкото и дълго да е то, ще презареди акумулатора ти, но мога да взема едно кафе.
— Значи бира — отсече Робърт и отвори вратата да слезе.
— Дали да не се върнем в „Рейнбоу“? Можем да продължим разговора с онази блондинка — подразни го Карлос.
— Няма проблем, имам телефонния й номер.
Намериха малък, спокоен бар на „Хамънд Стрийт“. Минаваше един и повечето клиенти вече си тръгваха. Робърт поръча две бири и торбичка лед за глезена си. Двамата седнаха в дъното на заведението.
— Как е кракът ти? — попита Карлос.
— Добре е. Само леко навяхване. Ледът ще спре отока. — Робърт постави торбичката върху крака си и го вдигна на един празен стол. — Няколко дни няма да мога да тичам, но нищо по-сериозно.
Карлос кимна.
— Не бях виждал някой да тича като тебе — отбеляза Робърт. — Да не си бил олимпийски шампион или нещо такова?
Карлос се усмихна и белите му, равни зъби заблестяха:
— Бях в университетския отбор.
— Изглежда, че си бил много добър.
— Имам няколко медала. — Звучеше повече засрамен, отколкото горд. — Ами ти? Ако не си беше навехнал глезена, щеше да го настигнеш. А е наполовина на твоите килограми.
— Не съм бърз колкото теб, това е сигурно — поклати глава Робърт.
— Може някой ден да проверим — предизвикателно се усмихна Карлос.
Силен трясък откъм бара привлече вниманието им. Някой беше паднал от стола, беше се изтъркалял на пода и бутилката му се бе счупила.
— Отивай си вкъщи, Джо — каза нисичката кестенява сервитьорка, докато помагаше на клиента да се изправи.
— Нещо в това разследване не е наред — измърмори Карлос, докато гледаше как Джо излиза от заведението.
— В това разследване нищо не е наред, но нека да чуем какво мислиш ти — отвърна Робърт и отпи глътка бира.
— Как е възможно в тази съвременна епоха да не открием никаква следа от убиеца? Разбирам, че разполага с много време да почисти след себе си, но ние имаме лампи, химикали и всякакви джаджи, с които можем да откриваме прашинки на пода. Има ДНК тестове, с които можем да разкрием човек по следи от слюнката му. По дяволите, ако убиецът се е изпърдял в къщата, криминалистите ни сигурно имат устройство, с което да го засекат. Как е възможно местопрестъпленията да са толкова чисти?
— Много просто. Той никога не убива жертвите си там, където ги намираме.
Карлос кимна, почти съгласен с теорията на Робърт.
— Да вземем например сегашната жертва. Тя не е била одрана в старата дървена барака. Убиецът със сигурност има тайна квартира, много скрито място, където се чувства в безопасност, където може необезпокоявано да измъчва жертвите си, където знае, че никой няма да му пречи. Цялата мръсна работа, кръвта, шумът, следите, остават другаде. После превозва жертвата там, където иска да я открием, обикновено на уединено място, където рискът някой да го види, е много малък. Достатъчно е само да бъде облечен с някакъв плътен костюм, който да не позволява оставянето на частички.
— Найлонов костюм?
— Или гумен, водолазен, нещо такова. Може да си го е направил вкъщи, нещо, чийто източник не можем да установим.
— Как транспортира жертвите?
— Вероятно е микробус; обикновена кола, която няма да събуди подозрения, но достатъчно голяма, за да побере един-два трупа.
— И сигурно отвътре микробусът е плътно покрит е найлони или нещо друго, което убиецът лесно може да махне и изгори, без да остави никакви уличаващи следи.
Робърт кимна и отпи още една глътка бира. Двамата се умълчаха и по-възрастният детектив започна да си играе с ключовете от колата.
— Мислил ли си да си купиш нова кола? — предпазливо попита Карлос.
— Звучиш като Скот. Виж какво, аз харесвам тази кола. Тя е класика.
— Класически боклук може би.
— Това е истинска, старомодна, типична американска кола. Не някоя от японските или европейските пластмаси.