— Май не приемаш този отговор. — Той отново се заигра с ножа за хляб. — Добре, ще давам направо. Не ме бива в красивите думи.
Изабела вдигна вежди в очакване.
— Ти си много красива жена, сигурно го знаеш. Наистина мисля, че си добър човек, затова защо да не те видя пак? Освен това умирам отново да видя онази обеца на пъпа ти.
Изабела се изкиска:
— Охо, това го помниш. Май не си бил толкова пиян, колкото си мислеше.
— Може би — съгласи се той, като отпи глътка кока-кола. — Ами ти?
— Какво аз?
— Защо се съгласи да се видим пак?
— О, много просто. Аз не бях пияна и много добре си спомням онази нощ.
Изабела му намигна закачливо. Компанията й му беше приятна. Тя изглеждаше по-различна от повечето жени, които беше срещал. Харесваше чувството й за хумор, остроумните й забележки и непринуденото й държание. Известно време поседяха вгледани един в друг. Когато мълчаха, Робърт се чувстваше също толкова комфортно, колкото когато говореха.
Луиджи донесе ястията и Изабела закрепи салфетка на якичката на блузата си като истинска италианка. Робърт направи същото.
— Страхотно е — възкликна, след като лапна първата хапка.
— Казах ти. Това е автентична италианска храна. Затова тук винаги е толкова оживено.
— Сигурно редовно идваш да обядваш тук. Аз бих правил така.
— Не толкова често, колкото ми се иска. Трябва да внимавам за фигурата си — отвърна тя и погледна талията си.
— Каквото и да правиш, добре се справяш — усмихна се той.
Преди Изабела да успее да отговори на комплимента, телефонът на Робърт иззвъня. Знаеше, че е некултурно да оставиш телефона си включен в ресторанта, но нямаше друг избор.
— Съжалявам — измънка смутено, докато вдигаше апарата към ухото си.
Изабела явно нямаше нищо против.
— Детектив Хънтър.
— Отиди на Камп Роуд в Грифит Парк. Преди края има остър завой. Не продължавай надясно, а тръгни по малкия черен път в южния край, докато стигнеш високите дървета. Ще намериш мерцедес М класа. Оставил съм резултата от вчерашното разиграване вътре.
Преди Робърт да успее да каже нещо, металическият глас млъкна и връзката прекъсна.
Робърт погледна Изабела. Изглеждаше загрижена. Не беше необходимо да е ясновидка, за да се досети, че нещо не е наред.
— Какво е станало?
Робърт си пое дълбоко дъх, преди да отговори:
— Трябва да тръгвам… съжалявам.
Стана и взе сакото си. Тя го изгледа с тъжни очи:
— Трябва ли винаги да се тревожа, че ще тръгнеш внезапно след всяко телефонно обаждане?
— За съжаление работата ми е такава. Страшно съжалявам.
Тя стана, пристъпи към него и бързо го целуна по устата.
— Разбирам. — Замълча за момент и го погледна в очите. — Ще се радвам да те видя отново… Ще ми се обадиш ли?
— Разбира се, с удоволствие.
Робърт извади двайсет долара от портфейла си.
— О, не. Аз черпя — спря го тя с небрежен жест.
— Напротив, настоявам. Поне това мога да направя, след като отново тръгвам така внезапно. — Той остави парите на масата. — Ще ти се обадя до края на седмицата.
— Надявам се.
Изабела се усмихна несигурно и го изпрати с поглед, докато той тичешком излизаше от ресторанта.
26.
Робърт се обади на Карлос, докато пътуваше към Грифит Парк. Накара го да извика криминалистите и специалния отряд на полицията. Беше сигурен, че убиецът няма да бъде на местопрестъплението, но според правилата спецотрядът трябваше да обезопаси района преди огледа.
С площ над 1600 хектара Грифит Парк е най-големият природен парк в Съединените щати, разположен в границите на населено място. Обрасъл е с калифорнийски дъб, конски босилек и бодливи храсти и в него, на върха на Маунт Лий, се намира прочутият надпис „Холивуд“. Специалният отряд бързо намери изоставения мерцедес. Мястото беше скрито от главните пътеки, по които минаваха туристите, разхождащи се из парка. Колата беше завряна сред високи дъбове и храсти, които частично я засенчваха. Въздухът беше неприятно влажен и горещ, всички бяха плувнали в пот. „Можеше да бъде и по-зле — помисли си Робърт. — Можеше да вали“. Карлос вече изпращаше данните на колата по факс.
Мерцедесът изглеждаше непокътнат. Горещият въздух над покрива му трептеше като водна повърхност, но тъмнозелените матови стъкла пречеха да се види какво има вътре. Около колата бързо бе очертана забранена за външни лица зона. След като обсъдиха плана си за действие, четирима спецполицаи се приближиха по двойки до возилото е насочени напред автомати. Отразената от дулата светлина описваше кръгове по ламарината. При всяка предпазлива стъпка под краката им шумоляха сухи листа и съчки. Те внимателно провериха района, като постепенно се приближаваха към колата. Търсеха скрити клопки и взривни устройства.