Заплахата му звучеше сериозно. Без да изчака телохранителите да се отдръпнат, Робърт се вмъкна между тях и ги изблъска, за да мине. Карлос го последва. Джером гледаше всичко от първата маса при върха на стълбите. Когато двамата детективи стъпиха на етажа за специални гости, той им препречи пътя.
— Мога ли да ви помогна?
— Майка му стара! Този тип има повече охрана от президента на Съединените щати — измърмори Робърт към Карлос, преди да се втренчи в лицето на Джером. — Не, не можеш да ни помогнеш, великане. Искам да говоря с шефа ти. — Посочи към масата на Краля.
Джером не помръдна. Остана втренчен в двамата мъже.
— Можем да го направим тук, в този уютен клуб, а можем да закараме целия цирк в участъка и там да си устроим истински купон. Ти избираш, дебелако.
Джером постоя така още няколко секунди, после погледна Краля, който наблюдаваше сцената. Шефът кимна леко.
— Извинете ме, момичета, трябва да свърша една работа. Отидете да потанцувате — каза Краля на четирите потресаващи красавици, които седяха около него.
Те станаха и се отдалечиха, като всяка по реда си намигна и се усмихна съблазнително на Робърт и Карлос, докато минаваше покрай тях. Лицето на Карлос сякаш грейна и той проследи с поглед момичетата.
— Ако някоя от тях ви харесва, мога да й кажа няколко добри думи за вас — отбеляза Краля и се усмихна, показвайки ослепително белите си зъби. Робърт забеляза малък диамант, вграден в горния му ляв резец.
— Какво? О, не, не. Няма такова нещо — измънка Карлос.
— Разбира се. Моля, седнете. Шампанско? — Краля посочи бутилката в кофичката с лед.
— Не, благодаря.
— Добре. С какво мога да ви помогна?
Краля беше красив чернокож, само на трийсет и една, висок, с гладко обръсната глава. Кафявите му очи бяха впечатляващи, чертите му — добре изразени. Носеше тъмен костюм от изкуствена материя и бяла копринена риза. Двете му горни копчета бяха разкопчани и отдолу се виждаха две дебели златни вериги.
— Аз съм детектив Хънтър, а това е детектив Гарсия — каза Робърт, като показа значката си.
Краля нито стана, нито подаде ръката си. Джером бе застанал до шефа си.
Робърт и Карлос стояха с гръб към дансинга. Нямаше смисъл от празни приказки. Робърт извади компютърната рисунка от джоба си и я постави на масата.
— Познавате ли тази жена?
Краля сведе очи и разгледа рисунката няколко секунди, без да я вдигне.
— Обичате да говорите направо, а, детектив Хънтър?
Робърт остана с непроницаемо изражение.
— Това е компютърен портрет — установи Краля леко изненадано.
— Да.
— Защо?
— Съжалявам, не мога да издавам поверителна информация.
— Съжалявам, не мога да ви помогна.
Двамата детективи се спогледаха.
— Вижте, господин Престън, това е много важно…
Краля вдигна ръка и прекъсна Робърт:
— Сестра Джоан ме наричаше господин Престън в началото училище. Можете да ме наричате Кралю.
Робърт не обичаше да го прекъсват:
— Исках да кажа, че това е много важно разследване.
— Не се съмнявам. Но нека да ви обясня как стоят нещата тук. Ако искате да ви помогна, трябва и вие да ми дадете нещо. Аз съм бизнесмен, нямам време за празни приказки и не давам нищо безплатно.
Робърт не обичаше да се пазари, особено с хора като Краля, но знаеше, че няма друг избор. Беше видял реакцията на престъпния бос и на Джером, докато гледаха рисунката на масата. Сигурен беше, че познават жената. Ако искаше да му помогнат, трябваше да играе по техните правила.
— Мъртва е. Била е убита по много жесток начин. Лицето й… — Робърт замълча, докато намери подходящата дума — … е неузнаваемо. Наложи се да използваме специална програма, за да възстановим образа й.
За известно време Краля остана втренчен в него, после посегна към снимката. Разгледа я още няколко секунди. Робърт беше сигурен, че престъпният бос познава жената, но имаше и нещо друго. Скрита емоция.
— Какво ви кара да мислите, че, познавам тази жена?
Робърт знаеше какво се опитва да направи престъпникът.
— Слушай какво, Кралю, или не знам там какъв си. Не се интересувам от теб или заниманията ти. С каквато и престъпна дейност да се занимаваш, сигурен съм, че колегите ми съвсем скоро ще те пипнат. Днес обаче не е този ден. Колкото и странно да звучи, ти не си заподозрян в това разследване. Човекът, който я е убил, извърши друго убийство вчера и ще продължава да убива, докато не го спрем. Информацията за нея може да ни насочи към този изверг. Ако е била от твоите момичета…