— Тежка нощ, а, Робърт? Изглеждаш точно толкова зле, колкото се чувстваш — подсмихна се лаборантът.
— Да, благодаря. Ти също изглеждаш добре. Кога ти е терминът? — Робърт намекваше за биреното коремче на колегата си. — Така, какво имаме тук?
— По-добре да видиш сам, трудно е за описване. Капитанът е вътре. Каза, че иска да говори с теб, преди да пусне момчетата да опаковат — отвърна Карлос. Звучеше разстроен.
— Какво, по дяволите, търси тук капитанът? Той никога не ходи на местопрестъпления. Да не би да познава жертвата?
— Нямам представа, но едва ли. Тя не е в състояние, в което някой може да я познае.
Изказването на Карлос накара Робърт да присвие очи.
— Значи е жена?
— О, да, това поне е сигурно.
— Добре ли си, новобранец? Изглеждаш разстроен.
— Нищо ми няма — увери го младежът.
— На два пъти повръща — отбеляза Питър, като се подсмихна подигравателно.
Робърт погледна за момент партньора си. Знаеше, че това е първата сцена на убийство, на която присъстваше.
— Кой е открил трупа? Кой е подал сигнала?
— Анонимно обаждане до 911 — отвърна Карл ос.
— О, чудесно, едно от ония…
— Дръж — каза Карлос, като му подаде фенерчето си.
— Вземи си и плик за повръщане — пошегува се Питър.
Робърт не обърна внимание на коментара му и огледа за няколко секунди къщата отвън. Нямаше главен вход. Повечето дъски от предната стена липсваха, а между останалите бе избуяла трева. Антрето приличаше на поляна. От олющената боя по дограмата личеше, че къщата е била бяла. Очевидно отдавна беше необитаема и това разтревожи Робърт. Когато човек убива за първи път, не си дава толкова труд да намери уединено място за престъплението си.
От лявата страна на постройката стояха трима полицаи и обсъждаха снощния мач, всеки държеше чаша кафе.
— Откъде мога да си взема и аз? — попита Робърт, като посочи чашите.
— Аз ще ти взема — каза Карлос. — Капитанът е в последната стая вляво. Ще дойда там.
— Бачкате ли, пичове? — извика Робърт на трите ченгета, които го изгледаха незаинтересувано, преди да продължат разговора си.
В къщата миришеше странно, смесица от гнила дървесина и помия. В първата стая нямаше нищо. Робърт включи фенерчето и излезе през вратата на другия край в дълъг, тесен коридор, водещ към още четири помещения. Пред последната стая вляво стоеше млад полицай. Докато вървеше по коридора, Робърт хвърли бърз поглед във всяко от помещенията, покрай които минаваше — само паяжини и стари боклуци. Скърцащите дъски на пода внушаваха още по-зловещо чувство. Когато наближи последната врата и полицая на пост, Робърт почувства неприятен хлад. Хлад, който съпътства всяко място на убийство. Студеният полъх на смъртта.
Извади значката си и я показа на полицая.
— Влизайте, детективе!
На маса до самата врата Робърт намери стандартните син гащеризон, найлонови калцуни и шапка. До тях — кутия с гумени ръкавици. Той се подготви и отвори вратата към поредния кошмар.
Шокиращата гледка, която го посрещна в стаята, спря дъха му.
— Боже Господи — успя да прошепне.
5.
Робърт стоеше до вратата на голямата стая, осветена от местещите се лъчи на две фенерчета — на капитан Болтър и на доктор Уинстън. Изненадващо, помещението беше в много по-добро състояние от останалата част на къщата. При вида на това, което се намираше вътре, стомахът му се сви.
Точно пред вратата на спалнята и на около метър от задната стена от два успоредни дървени стълба висеше женско тяло. Ръцете бяха разпънати максимално, коленете, свити и опрени в пода. Въжето, с което бяха завързани китките, се беше впило дълбоко в плътта, по ръцете се виждаха тъмни ивици от засъхнала кръв. Робърт се втренчи в лицето на жертвата. Мозъкът му отказваше да осмисли какво вижда.
— Мили Боже!
Около тялото се въртеше рояк мухи, издаващи непрекъснато жужене, но никоя не кацаше върху лицето. Одрано лице. Безформена маса от мускулна тъкан.
— Хънтър! Най-после се появи.
Капитан Болтър стоеше в другия край на помещението до доктор Уинстън, главния съдебен патоанатом.
Робърт остана втренчен в трупа на жената още няколко секунди, преди да насочи вниманието си към капитана.
— Одрали са я! — възкликна, все още не вярвайки на очите си.
— Жива… одрали са я жива — спокойно уточни Уинстън. — Умряла е няколко часа, след като кожата е била смъкната от лицето й.