— Моите момичета ли? — прекъсна го Краля. Явно не смяташе да признае, че се занимава със сводничество.
— Ако искаш да се преструваш на глупак, добре, но в момента не ме интересува дори да си най-големият сутеньор в света. Не се занимавам с теб. Ние сме от отдел „Убийства“, не от „Наркотици“.
Краля отново остави рисунката на масата.
— Хубава реч, детективе.
Робърт си пое дълбоко дъх. Втренчи се в човека пред себе си.
Краля бързо видя своя шанс:
— Ако искате да ви помогна, можем да сключим споразумение.
Робърт очакваше нещо такова.
— Какво споразумение?
— От време на време имам нужда от помощта на момчетата с черно-бели униформи. Ако аз ви помогна, трябва да ми помогнете и вие. Така всички ще са доволни. Може да бъде полезно сътрудничество и за двете страни.
Едва тогава Карлос осъзна какво има предвид Краля. За разлика от Робърт той не успя да се сдържи.
— Майната ти! Някой е измъчвал и убил едно от твоите момичета, а на тебе не ти дреме! Мислех, че ги закриляш, че си техен покровител. Не е ли това работата на сводниците? — Карлос се изчерви като домат. Гласът му бе гневен и силен и привлече вниманието на хората от съседните маси. — Сега използваш смъртта й, за да ни вербуваш за бандата си от подкупни ченгета. Какъв крал си ти? Нещастник!
Той се изправи, като очакваше Робърт да направи същото. По-възрастният детектив остана на мястото си.
Краля се изсмя:
— О, я стига. Нали няма да ми прилагате старата тактика „добро ченге — лошо ченге“? За глупак ли ме мислите? Тези номера действат само във филмите, а тук не е снимачна площадка.
— Не е номер — спокойно се намеси Робърт. — Но убиецът обича игричките. Детектив Гарсия е прав. Този тип е отвлякъл едно от момичетата ти и остави за спомен един голям среден пръст. — Наведе се напред и облегна лактите си на масата. — Ние не те мислим за глупак, но убиецът явно те мисли. Той ти се надсмива и това не ме изненадва. Влязъл е на твоя територия, отмъкнал е едно от момичетата ти, а ти дори не си разбрал. Да не мислеше, че е заминала на почивка? Какво ще стане, ако реши да вземе още някое момиче? Може би някое от тези, които седяха тук допреди малко?
Краля го гледаше втренчено.
— Е, какво? — продължи Робърт. — Ще продължиш да седиш и да се преструваш на непукист? Ще си представяш, че все още владееш положението, че все още си Краля? Единственото, което искаме от теб, е да ни кажеш името й. Ако ще само за да известим семейството й.
Робърт очакваше някаква реакция, но не видя никаква. Знаеше че Краля е познал компютърния портрет и това беше голяма крачка в правилната посока. Сега, след като вече беше наясно къде да търси, лесно щеше да установи самоличността й. Нямаше нужда от помощта му. Той се изправи и тръгна след Карлос.
— Детективе — извика сутеньорът, когато двамата стигнаха до стълбището.
Робърт се обърна. Краля даде знак на Джером и той извади от джоба на сакото си снимка. Постави я на масата до компютърния портрет. Детективите се върнаха и сравниха двете лица. Приликата беше невероятна.
— Казва се Джени Фарнбъро. Търся я от миналия петък.
Робърт почувства как пулсът му се ускорява.
— Тогава ли я видя за последен път?
— Да. Миналия петък, тук.
— Тук ли? — възбудено попита Карлос.
— Да. Седеше на същата тази маса. Каза, че отива в тоалетната да си освежи грима или червилото, и не се върна.
— В колко часа стана това?
Краля погледна Джером и вдигна вежди.
— Късно, около два — два без четвърт през нощта — каза бодигардът.
— Мислите ли, че са я отвлекли от клуба? — попита Робърт.
— Така изглежда.
— Може би е познавала похитителя.
Краля поклати глава:
— Дори да е срещнала познат, нямаше да излезе, без да ми се обади. Джени беше добро момиче.
Робърт замълча за момент. Искаше да прецени колко е разумно да разкрива за жертвата.
— Била е упоена. С ГХБ. Чували ли сте за това?
Краля се усмихна широко. Знаеше, че не е възможно Робърт да е толкова наивен.
— Да, чувал съм. С това ли са я упоили?
— Да.
— Каза, че са я измъчвали — намеси се Джером.
— Да.
— Какво означава това?
Робърт сведе очи към портретите върху масата. Ясно си представи голото осакатено тяло, вързано за дървените стълбове.