— Защо? — изненада се Карлос.
Катрин още се бореше със сълзите. Изглеждаше полузамаяна и все още в шок.
— Аз съм християнка, детектив Хънтър, не одобрявам хазарта. Въпреки че Джордж се кълнеше, че не играят за пари, не бих допуснала да го правят в къщата ми.
— Не играели за пари ли?
— Не. Каза, че го правели за удоволствие. — Тя извади нова кърпичка и подсуши ъгълчетата на очите си. — От много години не беше играл за пари.
Карлос изненадано вдигна вежди:
— Играл ли е за пари преди?
— Отдавна, но престана, след като се запознахме. Аз го помолих.
— Казина?
Тя се поколеба за момент, сякаш се срамуваше от онова, което щеше да каже.
— Не, надбягвания с кучета… Хрътки.
Робърт преглътна трудно.
— Хрътки ли? Сигурна ли сте?
Изненадата в гласа му беше очевидна.
— Да, сигурна съм.
Карлос потрепери.
— Сигурна ли сте, че наистина се е отказал? Че наскоро не е залагал пак?
Катрин се стъписа от този въпрос.
— Да, сигурна съм. Той ми обеща. Защо ще нарушава обещанието си?
Звучеше абсолютно убедена.
— Може, вместо да ходи да играе покер, да е залагал по интернет — предположи Карлос, но веднага осъзна как е прозвучало обвинението му.
— Какво? От къде на къде ще прави такова нещо? — възмути се Катрин.
— Катрин… — Този път в гласа на Робърт прозвуча искрена загриженост. — Вчера прекарахме почти целия ден в „Тейл и Джош“. Разпитахме всички, които са познавали Джордж. От партньорите в кантората до куриера. Никой не е чувал за тези игри на покер във вторник вечер.
— Какво? Не може да не са чували, трябва…
Треперенето на гласа й ясно показваше колко е шокирана от това твърдение.
— Сещате ли се някакво име? На някого, който може да е бил част от компанията за покер?
— Не знам — отговори тя, като видимо потрепери.
— Според всички, с които говорих, никой не е играл покер със съпруга ви и никой не знае за такива вторнични събирания.
— Лъжат, сигурно лъжат. — Катрин закри лицето си с ръце, вече не можеше да сдържа сълзите си. Когато вдигна очи, гримът й беше размазан, и й придаваше зловещ вид. — Защо ще ме лъже?
— Както каза Карлос, може пак да е започнал да залага и да се е срамувал да ви каже.
— Не, сигурна съм, че не би го направил. Не е залагал. Това беше минало — не отстъпваше тя.
Робърт се почеса по главата. Неудобно му беше да зададе следващия си въпрос.
— Как вървяха отношенията ви с Джордж? Да не би да се е срещал с друга?
Шокът от този намек накара Катрин да се задави.
— Какво говорите? Че Джордж е имал любовница? Че ме е лъгал и е прекарвал вторничните вечери с друга жена?
— Съжалявам, но трябва да проверим всяка възможност, Катрин, а изневерите са често срещано явление в Ел Ей.
— Джордж не беше от Лос Анджелис. Той беше добър човек, добър съпруг. Уважаваше ме. Имахме щастлив брак. — Тя замълча и извади нова кърпичка, за да избърше сълзите си. — Защо ми причинявате това? Трябва да търсите изверга, който е убил съпруга ми, не да го обвинявате, че ми е изневерявал.
— Аз… много съжалявам. — Робърт се чувстваше ужасно заради това, което току-що беше казал. — Уверявам ви, че правим всичко, което е по силите ни.
— Дори повече… — добави Карлос.
Двамата замълчаха и се вгледаха в Катрин. Мъката й беше толкова заразителна, че стаята изглеждаше тясна и тъмна.
— Казаха ми, че са го убили, че някой му е причинил това, но как е възможно? — заговори тя с истеричен писклив глас. — Не са го застреляли, не са го убили с нож, а са го заразили със смъртоносен вирус. Кой убива по такъв начин? И защо?
Заплака. Закри лицето си с ръце, цялата се разтрепери.
Робърт искаше да й каже нещо, но нямаше как да я утеши. Как можеше да й обясни, че преследва този убиец от две години и още няма надежда да го хване?
— Страшно съжалявам.
Не се сети какво друго да каже.
— Катрин — намеси се Карлос. — Няма да се преструваме, че знаем отговора, но се заклевам, че няма да спрем, докато не заловим убиеца.
— Съжалявам, това ми дойде прекалено. Много го обичах — промълви тя между хлиповете.
— Разбираме и няма да ви отнемаме повече време. Само още един въпрос. — Робърт се приближи до нея. — Виждали ли сте някога този символ?
Показа й скица на двойния кръст.
Тя го погледна.
— Не… никога… Какво е това?