— Погледнете врата й отзад — каза той, като наклони главата на жертвата напред.
Робърт и Карлос се спогледаха разтревожено, преди отново да погледнат мъртвата жена.
— Дайте ми нещо да повдигна косата й — извика Робърт.
Доктор Уинстън му подаде телескопична метална показалка.
Когато фенерчето освети оголения врат на жертвата, през главата на Робърт премина порой от объркани мисли. Не можеше да повярва на очите си, лицето му пребледня.
От мястото си Карлос не можеше да види добре, но изражението на Робърт го стъписа. Каквото и да беше видял партньорът му, явно го бе уплашило.
6.
Въпреки четирийсет и двете му години, със запазеното си лице и внушителната си фигура Робърт Хънтър изглеждаше около трийсетте. Висок, широкоплещест, с високи скули и къса русолява коса, той винаги носеше дънки, фланелка и изтъркано кожено яке. Всяко негово движение издаваше контролирана сила, но най-забележителната му черта бяха очите.
Бледият им син цвят издаваше остър ум и непоклатима решителност.
Робърт бе отраснал като единствен син на работническо семейство в Комптън, невзрачно кварталче на източен Лос Анджелис. Майка му изгуби неравната борба с рака още когато той беше на пет. Баща му така и не се ожени повторно и работеше на две места, за да може да задоволи нарастващите нужди на сина си. Още като дете Робърт се отличаваше от другите. Умът му работеше по-бързо, отколкото на повечето му съученици. Училището го отегчаваше и нервираше. Научи материала за шести глас само за два месеца, а после, просто за да не скучае, прочете учебниците за седми, осми и девети. Директорът, господин Фратели, бе впечатлен от способностите му и уреди среща в училището за надарени деца „Мирман“ на Мълхоланд Драйв в северозападен Лос Анджелис. Психологът на „Мирман“, доктор Тилби, подложи Робърт на серия от тестове и обяви, че излиза „извън скалата“. Седмица по-късно го преместиха в „Мирман“ като осмокласник. А беше едва на дванайсет.
На четиринайсет вече бе преминал пълния гимназиален курс по английски, история, биология и химия. Взе четири години за две и на петнайсет се дипломира с отличие. С препоръки от всичките си учители, бе приет като студент на „индивидуален план“ в Станфордския университет — в най-реномирания американски факултет по психология за онова време.
Въпреки хубавата му външност фактът, че бе твърде хилав, твърде млад и се обличаше твърде странно, го правеше непопулярен сред момичетата и лесна мишена за хулигани. Нямаше физика на спортист и предпочиташе да прекарва времето си в библиотеката. Обожаваше да чете — поглъщаше книгите с удивителна бързина. Започна да се увлича по криминология и психологията на така наречените „лоши“ хора. Поддържането на много добър среден успех в университета беше лесна работа, но скоро му омръзна от постоянните задевки и прякора Клечо. Затова започна да вдига тежести и се записа на курсове по бойни изкуства. За негова изненада се оказа, че физическите упражнения и натоварването му доставят удоволствие. Направо се вманиачи по тренировките, след като видя, че за по-малко от година резултатът от тях вече видимо се проявява. Тялото му натрупа значителна мускулна маса. От Клечо той се превърна в Мускулягата и за по-малко от две години взе черен колан по карате. По-големите момчета престанаха да го закачат и изведнъж се оказа, че не може да се отърве от момичета.
На деветнайсет Робърт завърши висше по психология, а на двайсет и три защити докторантура по криминална психология. Дипломната му работа, озаглавена „Логика на престъпното мислене“, бе публикувана и стана задължително четиво за отдела по психология на ФБР.
Дотук всичко вървеше добре, но две седмици след защитата на дипломната работа светът на Робърт се обърна с главата надолу. През последните три години и половина баща му работеше като охрана в клона на „Банк ъф Америка“ на булевард „Авалон“. При престрелка за осуетяване на грабеж случаен куршум го улучи в гърдите. Дванайсет седмици остана в кома и през цялото време Робърт не се отдели от леглото му.
Тези дванайсет седмици, през които единственото, което правеше, бе да седи мълчаливо и да гледа баща си, постепенно промениха Робърт. Вече не виждаше смисъл от изучаването на мисленето на престъпниците. Не виждаше смисъл от академичния живот.
След като постъпи в полицията, той бързо си създаде репутация, издигна се в йерархията за нула време и едва двайсет и шест годишен вече беше детектив в Лосанджелиското полицейско управление. Скоро го взеха в отдел „Грабежи и убийства“ като партньор на по-старшия детектив Скот Уилсън. Тогава Скот беше на трийсет и девет. Метър и осемдесет висок, той представляваше сто и четирийсет килограмова планина от мускули и тлъстини. Най-забележителната му черта беше голям лъскав белег от едната страна на обръснатата му глава. Заплашителният му външен вид винаги работеше в негова полза. Никой не смееше да се закача с детектив, който прилича на разярен Шрек.